Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 67

Първият смътен знак за тиранията — онзи вид тирания, който по-късно Калигула ще наложи с такава жар и каприз — било възстановяването, при това в опасно неопределени рамки, на закона за измяната; замислен да защитава републиката от събаряне, като обявява обидата на величието за престъпление срещу държавата, той станал оправдание за принцепса или за всеки, който пожелаел да спечели благоразположението му, да наказва онези, които са го засегнали дори по най-тривиалния начин. В Рим нямало обществени обвинители и всеки гражданин можел да повдигне обвинение, така че се появила цяла нова професия — delatores, изобличители или доносници. (Римляните имали номенклатура за всичко; ловците на завещания например били наричани captatores.) Отначало Тиберий се съпротивлявал на противните им действия. Първият обвинен бил конник, който позволил на актьор (както видяхме, синоним на мъжка проститутка) да се присъедини към поклонниците на култа към Август и освен това продал заедно с една градина статуя на бога, негов прародител. Тиберий реагирал хапливо и уместно, като писал на консулите, че Август не е бил обожествен, за да съсипва римски гражданин, че въпросният актьор бил заведен на игри, давани в чест на Август от майка му Августа (Ливия със закъснение получила това почетно име), и че продаването на статуя не е светотатство. С това нещата приключили.

След това губернаторът на Битиния бил обвинен от своя помощник и колега, човек, който „направил кариера, която щяла да стане прочута с отвратителните си резултати през следващите мрачни години“. „Беден, невзрачен и неуморен, той напреднал благодарение на тайните доноси и спечелил доверието на мрачния император. После всеки с някакво положение бил изложен на опасност от негова страна“ — пише Тацит за този ранен Макарти. Обвинението било, че губернаторът злословел по адрес на императора, разказвал анекдоти за посредствеността му, за склонността му към виното, за неприязънта му към майка му — достатъчно сериозни (и точни) истории, за да гарантират осъждането му.

По-нататък Тацит съобщава, че „императорът изгубил самообладание и в пристъп на словоохотливост възкликнал, че лично ще гласува открито и под клетва… Гней Калпурний Пизон попитал: „Цезаре, пръв ли ще гласуваш, или последен? Ако си пръв, ще последвам примера си; ако си последен, боя се да не би неволно да гласувам против теб.“ Това свършило работа… Тиберий гласувал за оправдателна присъда“.