Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 67
Антъни Блонд
Първият смътен знак за тиранията — онзи вид тирания, който по-късно Калигула ще наложи с такава жар и каприз — било възстановяването, при това в опасно неопределени рамки, на закона за измяната; замислен да защитава републиката от събаряне, като обявява обидата на величието за престъпление срещу държавата, той станал оправдание за принцепса или за всеки, който пожелаел да спечели благоразположението му, да наказва онези, които са го засегнали дори по най-тривиалния начин. В Рим нямало обществени обвинители и всеки гражданин можел да повдигне обвинение, така че се появила цяла нова професия —
След това губернаторът на Битиния бил обвинен от своя помощник и колега, човек, който „направил кариера, която щяла да стане прочута с отвратителните си резултати през следващите мрачни години“. „Беден, невзрачен и неуморен, той напреднал благодарение на тайните доноси и спечелил доверието на мрачния император. После всеки с някакво положение бил изложен на опасност от негова страна“ — пише Тацит за този ранен Макарти. Обвинението било, че губернаторът злословел по адрес на императора, разказвал анекдоти за посредствеността му, за склонността му към виното, за неприязънта му към майка му — достатъчно сериозни (и точни) истории, за да гарантират осъждането му.
По-нататък Тацит съобщава, че „императорът изгубил самообладание и в пристъп на словоохотливост възкликнал, че лично ще гласува открито и под клетва… Гней Калпурний Пизон попитал: „Цезаре, пръв ли ще гласуваш, или последен? Ако си пръв, ще последвам примера си; ако си последен, боя се да не би неволно да гласувам против теб.“ Това свършило работа… Тиберий гласувал за оправдателна присъда“.