Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 63

Имал проблеми със здравето и на два пъти едва не умрял — първия път в Кантабрия (Северна Испания) от раздразнен стомах — именно тогава станал стоик. Неговият лекар и окулист винаги му били подръка и някои от техните лекарства и инструменти са възпроизведени в музея в Еур. През целия си живот страдал от камъни в жлъчката. Тялото му било покрито с петна, които според ласкателите му били подредени като звездите на Голямата мечка, но всъщност представлявали белези от екзема, която не била заразна, а била причинена просто от нерви; под бронята на безупречната политическа машина се криело тялото на един уплашен малък човек. (Непрекъснато го обвинявали, че е страхлив, най-вече Марк Антоний, и определено изпадал в ужас от гръмотевици — по време на буря надявал върху себе си дреха от тюленова кожа с надеждата, че ще го защити.)

Но по време на тържествени случаи, когато се явявал като император, Август бил ослепителен. Никой не можел да стои до него, така че с императорската си тога или доспехи (и с високите токове) да изглежда висок. Никой не можел да издържи погледа на сивите му очи, които плували в морето от бяло като сърцето на слънцето. Когато отивал от дома си в светилището край него, той ставал Върховен жрец (Pontifex Maximus), Баща на отечеството (Pater Patriae, официална титла от 2 г. пр. Хр.) и Главнокомандващ (Imperator). На Нова година и на големите празници, когато носел дрехите и инсигниите на триумфиращ военачалник (които осиновителят му си позволявал да носи всеки ден) — пурпурна тога, обшита със злато, венец от златни лаврови листа и дълъг скиптър от слонова кост — Август несъмнено е изглеждал от глава до пети като владетел на целия свят.

През своя четиридесет и две годишен живот посетил всяко кътче от империята си с изключение на Сардиния (римляните не обичали Сардиния) и ако римляните вече не се чувствали свободни, поне по улиците нямало безредици и изкуствата процъфтявали в мир и просперитет в епохата, която още тогава станала известна като Августова. Четиристранният фриз ara pacis може да се види в огромната му стъклена облицовка на брега на Тибър, недалеч от мавзолея му. Пасторалната идилия на релефа е като Пасторалната симфония на Бетовен, замръзнала в белия мрамор, а императорското семейство се рее спокойно сред венци и гирлянди.