Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 66
Антъни Блонд
Престижът на Тиберий в Рим падал. Подобно на Луи XIV (тяхното единствено подобие) Август не обичал отсъстващи. Появило се неоснователно съмнение, че „изгнаникът“, както започнали да го наричат, явно крои някакви заговори. Когато Гай посетил намиращия се недалеч Самос, Тиберий се явил в двора му и се проснал в краката на заварения си син в знак на протест срещу подозренията. Те обаче продължавали да растат и съзнавайки, че прекалено дълго е отсъствал, Тиберий писал на майка си с молба да се застъпи за него пред императора и да бъде приет у дома. Август никога не е харесвал Тиберий и след смъртта на внуците му, когато той станал негов наследник, се насилил от държавнически съображения да се държи нормално и дори дружелюбно. Писмата му към Тиберий обаче са пропити с неискреност. Август бил изключително суетен, както се вижда от неговите
В началото на управлението си Тиберий бил изключително разумен. Консултирал се със Сената по всеки въпрос и окуражавал дебатите. Не той, а Август или Ливия се погрижили за смъртта на вероятния му съперник Агрипа Постум, останалият жив син на Юлия, смятан от всички за мошеник. Спазвал заръките на Август (а те не били малко), като посочил за свой наследник Германик (племенника си, на когото завиждал, популярен син на популярен баща) и докато младежът и майка му били живи, Тиберий се държал добре. И наистина, през тези години, описани от Тадит като