Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 62

Бил също толкова коравосърдечен и към внучката си — младата Юлия, която била прогонена бременна през 8 г. — явно по настояване на Ливия, която не искала никакви други претенденти към наследството освен сина й Тиберий. Когато се родило, детето й било обявено за незаконно и оставено да умре от глад по силата на древната власт на римския paterfamilias.

В същото време по незнайни причини поетът Овидий (прочут с любовните си излияния, но не и сериозен съзаклятник според всеобщото мнение) бил заточен в едно мразовито пристанище на устието на Дунав. В автобиографията си Овидий никога не казва каква е причината, а хвърля вината върху „предателството на приятелите и злонамереността на слугите“. Фактът, че Август успял само заради засегнатото си честолюбие да прогони от Рим без никакви обяснения най-популярния поет на града, е достатъчно показателен за силата на властта му.

Август прекалено много фаворизирал и покварил внуците си, с което отчуждил доведения си син Тиберий, другият кандидат за наследник, който през 6 г. се оттеглил намусено в Родос и останал там седем години. Август, който очаквал много от момчетата, на които дал толкова много, не получил нищо в замяна; Луций умрял през 2 г. в Марсилия от някаква болест, а Гай — през 4 г. в Армения, където бил ранен. Така застаряващият и все по-огорчен император трябвало да преглътне отвращението си към Тиберий (не можел да понася начина, по който мляскал) и му започнал да му пише пресилени шеговити писма.

Август надживял старите си приятели и другари (които обаче никога не му били напълно равни) Агрипа, Меценат, Хораций и Вергилий, които без изключение го направили свой наследник; той обаче не бил алчен — нуждаел се не от подаръците им, а от тях самите. Прекарвал времето си в гледане как красиви малки момченца, пратени му от всички кътчета на империята, си играят в скромния му дом. Обичал да го канят на вечеря и рядко давал и присъствал на пищни забави с изключение на онези, които били задължителни за положението му. Веднъж, когато се връщал от една особено непретенциозна вечеря, го чули да си мърмори „Не знаех, че съм го познавал толкова добре“; друг път, когато вечерял с Полион, който се гордеел с колекцията си кристали, един роб счупил някаква чаша и щял да бъде хвърлен за храна на миногите на господаря си, но Август заповядал човекът да бъде освободен, а всички кристални съдове — разбити. Не обичал другите да се правят на тирани. Това обаче не било причина Полион, който бил ужасен сноб, да не му завещае една прекрасна къща на брега на морето.

Собственият му дом на Капитолия бил толкова различен от официалния дворец, колкото публичният му облик от истинската му персона. Къщата била купена от имението на оратора Хортензий през 44 г. пр. Хр., когато Октавиан бил все още смятан само за вероятен наследник на Цезар. Тя имала дванадесет стаи и била обърната навътре, а към улицата гледали слепи стени. Напълно скромният имот, символизиращ същността на Август, бил известен като Дом Ливия и той живял в него четиридесет години, като спял в една и съща стая. Съседният императорски дворец бил построен след пожара през 3 г. пр. Хр. със средства на гражданите, от които били събирани не повече от един денар на човек и една златна монета от всяка община. (Август бил наистина популярен сред поданиците си.) Вкъщи той бил буен дребосък (висок едва метър и половина без обувки), обичал шеговитите номера, носел прости дрехи, изтъкани в дома му (също като японския император), хранел се с проста храна и между храненията похапвал сушени ябълки или смокини. Липсвала му всякаква помпозност, често се шегувал със себе си и позволявал и на другите да го правят. „Владетелят на света изглеждал доста глуповато, когато излязъл да посрещне затворената носилка, изпратена за една лека дама, но за негова изненада отвътре изскочил старият му наставник Атенодор. Той отпратил жената, заел мястото й и започнал да чете на Август конско за разпуснатостта му.“