Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 54

Макар да се отнесъл с презрение към короната, маниерите на Цезар често били царски и надменното му поведение било оскърбително. Игрите го отегчавали — но дали наистина било нужно да го виждат как чете документи пред очите на всички? Неколцина сенатори отишли при него, за да засвидетелстват почитта си, а той дори не си направил труда да стане от златното си курулно кресло. Може би това било израз на главозамайване? В Рим се носели слухове, че желанието му било да бъде погребан в рамките на града — чест, оказвана единствено на загинал в победоносна битка римлянин. Дори Август се погрижил да построи мавзолея си извън пределите на града. Цезар бил казал, че Рим се нуждае от цар, за да победи Партия. Какво е имал предвид?

Той не искал да присъства на заседанието на Сената на 15 март — не защото се вслушал в опасенията на младата си (четвърта по ред) съпруга Калпурния, а защото не се чувствал добре. Изпратил съобщение до курията на брега на Тибър, където се събирали сенаторите, които обаче настояли да дойде, и той излязъл без никаква охрана и невъоръжен. Бил обграден от тълпа молители; един от тях се опитвал да му даде бележка с предупреждение за заговора. Тогава се нахвърлили отгоре му. Двадесет и седем удара и най-дръзкият човек в историята паднал мъртъв в краката на статуята на Помпей. Казват, че конете, които освободил при Рубикон, плачели.

Плебеите виждали в убийството на техния герой ответен удар на патрициите — може би първият от серия заговори, целящи да възвърнат отнетата им от Цезар власт. Всички се изпокрили по домовете си и се залостили здраво; Рим се свил от страх. Цицерон уредил сделка между поддръжниците на Цезар и републиканците, според която убийците трябвало да получат амнистия, а завещанието и законите на Цезар да бъдат почетени. Така станала възможна срещата между убийците Брут и Касий с Марк Антоний на Капитолия. Според завещанието, което било в ущърб на Марк Антоний и посочвало Октавиан като наследник на Цезар, всеки гражданин получавал по 300 сестерции, а парковете от другата страна на Тибър се подарявали на римския народ. Речта на Марк Антоний в чест на Цезар е достигнала до нас в множество различни версии освен онази на Шекспир. Светоний казва, че била кратка, а Дион — дълга. Каквото и да станало в действителност, реакцията на тълпата била такава, че Брут и Касий трябвало да напуснат града.