Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 53

Ужасният Милон, водачът на кликата на оптиматите, се върнал в Рим и започнал да саботира законите му за дълговете. Собствените му ветерани така се вкиснали, че напуснали столицата с искания да им се платят заплатите при демобилизация и Цезар се завърнал точно навреме, за да ги спре с речта си, започваща с Quirites („граждани“) — с това искал да покаже, че вече не мисли за тях като за войници. Слязъл от коня си, когато видял Цицерон, и вървял с него „няколко фурлонга“. Наложило му да иде до Африка, за да разбие тъста на Помпей, а след това и до Испания, за да се справи със синовете му. Сенатът го избрал консул за пети път и всяка следваща победа му носела нови почести, нови триумфи и титли, сред които и „Освободител“, за да се стигне през февруари 44 г. пр. Хр. до титлата Dictator Perpetuus (пожизнен диктатор; за разлика от Август Цезар не се отказал от нито една титла). Месецът квинтилий бил преименуван в негова чест на юли. За някои римляни това вече било прекалено.

Цезар се наслаждавал на властта и пищността. Допадала му идеята да ръководи завинаги републиката и казвал, че Сула е бил безумец да се откаже от диктатурата си. Отдавал се повече на своята dignitas (уважението на равните му), отколкото на auctoritas и potestas (авторитета и правомощията) на положението си и именно това го накарало да прекоси Рубикон. Той не искал да бъде цар или император в Рим, нито пък да основе династия. Всъщност се нахвърлял срещу всеки, който го поздравявал като цар, и отхвърлил предложената му корона с думите Non Rex sed Caesar sum (Не съм цар, а Цезар). Октавиан, неговият осиновен син и праплеменник, му бил само имуществен, а не политически наследник и Цезар в никакъв случай не е имал предвид да подкрепя бъдещия император Август.

За разлика от предшествениците си Марий и Сула или приемниците си Октавиан, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, едните диктатори, а другите — императори от династията, която основал без да го желае, Цезар никога не е бил жесток, отмъстителен или алчен. Победите му не били следвани от проскрипции, ничий син не бил лишаван от имота на баща си и никой съпруг не ставал рогоносец по най-позорния начин и повечето от онези, които му нанесли убийствените двадесет и седем удара на 15 март 44 г. пр. Хр., били негови приятели. Цезар бил радикален, но не и мечтател. Мерките му били практични, като реформата на календара, който е в сила и до днес, автономията на градските общини, рационализацията на дневната дажба жито (подобна на предложението за отмяна на детските помощи за по-заможните в съвременна Англия), кодифицирането на римското право, построяването на ново пристанище в Остия, пресушаването на блата, основаването на двадесет нови града, превръщането на олигархичния Рим в сериозна и ефективна столица — първо на самия себе си, после и на целия свят — и т.н. Планирал да разшири римския свят; най-много му се искало да покори Партия и да отмъсти за приятеля си Крас. Подлудил оптиматите, като увеличил броя на държавните служители — от четирима едилите станали шест, а квесторите от четиридесет станали шестдесет. Раздул Сената до 900 души и дал достъп в него на предприемачи, лоялни гали и дори на центуриони, като по този начин разширил основата на властта си и намалил прерогативите и привилегиите на аристокрацията. Именно тези мерки наред с все по-нарастващата му арогантност и раздразнителност през последните месеци от живота му станали причина за покушението.