Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 55

Антъни Блонд

Най-прочутото убийство в историята е и най-неясното. Възможно е заговорниците да са искали да възстановят разклатените институции на републиката; единственото, което постигнали, било да подготвят сцената за следващата гражданска война, победителят от която щял най-сетне да приспи институциите, преди да ги убие по най-изтънчения начин.

АВГУСТ

Праплеменникът на Цезар (внук на сестра му) се намирал в Илирия (съвременна Албания), когато чул новината за събитията в Рим. Точно тогава изучавал риторика и се подготвял за предложената война срещу Партия. Бил осемнадесетгодишен. Заедно със съученика си Марк Випсаний Агрипа, син на италиански фермер, останал негов най-добър приятел през целия му живот, той заминал за Бриндизи и там научил, че е основният наследник и осиновен син на Цезар. Осиновяването било почетна и доста разпространена практика в Рим, където дамите не били особено ентусиазирани да създават потомство; съпрузите им нямали нищо против, защото колкото по-голям бил броят на децата, толкова повече намалявали имотите на рода (наследяването от първородния син било непознато). Оттогава насетне Гай Юлий Цезар Октавиан, както започнал да се нарича, винаги говорел за Юлий Цезар, обожествен две години по-късно, през 42 г. пр. Хр., като за „моят баща“, а за себе си — като „син на божествения Цезар“. Октавиан влязъл бързо и енергично във владение на наследството.

Отначало единственото му предимство като че ли било името му, но със завещанието на Цезар той успял да прилъже легионите на Марк Антоний на своя страна (Крас винаги казвал, че човек можел да се нарече богат, ако има своя армия). Цицерон бил луд по момчето и предложил на Сената именно то да противодейства на амбициите на Антоний. Незабавно последвали битки, които Антоний изгубил, и се наложило да избяга в Галия. Така Октавиан се оказал начело на осем легиона, но когато Сенатът отказал да го избере за консул, той потеглил към Рим. Бил деветнадесетгодишен. На един малък остров недалеч от Болоня се срещнал с противниците си Антоний и Лепид; и тримата били оставили легионите си и се появили само с най-приближените си хора. За Октавиан те били някой си Квинт Руфус, Меценат (елегантен етруски принц) и Агрипа, всички на една възраст. Първият се оказал истински провал, създавал неприятности и бил принуден да се самоубие. Агрипа станал негов главнокомандващ, главен агент и зет и останал с него през целия си живот — също като Меценат, който поел пропагандата и изкуствата. Резултатът от тази среща бил вторият триумвират — този път официален за разлика от първия, признат от Сената през ноември. Сделката била Антоний да задържи Галия, Лепид — Испания, а Октавиан — Африка, Сицилия и Сардиния. Триумвиратът се нуждаел от средства и земя за своите четиридесет и пет легиона. Най-бързият източник бил прострибирането на враговете им и тонът на едикта бил толкова див и жесток, колкото и последвалите го действия. На доносниците били обещавани награди и никой не бил в безопасност. Според Плутарх Октавиан цели два дни спорил и се опитвал да спаси Цицерон, който оглавявал списъка на Антоний, тъй като го сразявал в своите филипики, но не успял да се наложи и главата и дясната ръка на великия оратор били изложени на трибуната на форума. Цицерон умрял, защото нямал армия, gens и богатство, които да го защитят. Изправени пред грубата сила, талантите му не можели да му помогнат. Такава е съдбата на интелектуалците от всички епохи.