Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 56

Гражданската война продължила. Брут вилнеел из Гърция, а Касий — из Мала Азия. Триумвиратът се разправил с тях. Хаосът от онова време (дори историците-съвременници на онези събития, не знаели какво точно се случва) прилягал на темперамента на Октавиан, който нямал абсолютно нищо против да се добере с клане до трона, макар че самият той не обичал да гледа кръв. Октавиан обезглавил Брут и изпратил главата му Рим, за да бъде хвърлена в краката на статуята на Цезар. След падането на Перузия през 41 г. пр. Хр. наредил триста високопоставени пленници да бъдат принесени в жертва на мартенските иди на олтара на бог Юлий, неговият „баща“. Кръвожадният и долен Октавиан бил непознаваем по-късно в образа на благия император Август — промяна на личността, която римските историци, свикнали да категоризират хората на добри и лоши, трудно можели да поставят в стандартните рамки.

Секст Помпей, синът на Помпей Велики, излязъл на политическата сцена по доста ироничен начин като цар на пиратите и към военната картина се внесъл и театрален елемент — в деня, в който съпругата на Октавиан, Скрибония, роднина на Секст, родила дъщеря му Юлия, той се развел с нея. Октавиан бил влюбен в Либия, деветнадесет годишната съпруга на някой си Тиберий Клавдий Нерон, който макар да носел имената на трима императори, бил баща само на един от тях — Тиберий. С Ливия, която била набързо разведена, макар и бременна по онова време, Октавиан — Август — живял щастливо още цели петдесет годи ни. Връзката била обществено и политически важна за него, също като брака на корнет Уилям Пит за Гренвил — макар бащата на Август да бил божество, истинският му родител бил само провинциален банкер. Ливия пък била от най-добро потекло и от 38 г. пр. Хр. патрициите започнали постепенно да се обръщат към Август. През годините любовта помежду им угаснала, но според Август тя винаги му били полезна, дори и за това, че му осигурявала девственици в леглото.

През следващите пет години Агрипа победил Помпей Млади, чиито легиони Лепид се опитвал да обърне против Октавиан. По-добър с езика, отколкото с меча, Октавиан произнесъл реч пред легионите и заточил Лепид в едно крайбрежно градче до края на живота му, като от време на време го замъквал в Рим за публичните зрелища. Октавиан го ненавиждал, но не смеел да го убие, тъй като в един момент той бил станал върховен жрец.

Към 33 г. пр. Хр. в борбата за римския свят останали двама претенденти — шуреите Октавиан и Антоний. Антоний бил женен за сестрата на съперника си, описвана вина ги като „добродетелната“ Октавия, но вече бил психологически и финансово зависим от необикновената Клеопатра, която успяла безвъзвратно да го оплете в мрежите си. Когато сцената се измества в двора на египетската владетелка, римската история се превръща в грандиозна опера. Клеопатра успяла да омагьоса Юлий Цезар, уплашила Ирод Велики, а сега станала господарка на Марк Антоний, като се надявала чрез него да бъде господарка на целия свят.