Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 51

Смятан в Рим за един от популариите, Цезар приел оправданието на усмирилите се най-сетне племена, че въстанието избухнало заради демагогията на пролетариата. Каквато и да била политиката им у дома, римляните винаги са подкрепяли установената власт в чужбина и осигурявали гражданство само на богатите — какъвто е случаят с бащата на Павел от Таре в Киликия, който притежавал монопол върху вълната. Когато обявил Галия за наистина завладяна, Цезар наградил лоялните си сътрудници и окуражавал покорените да започнат да живеят по римски модел. Това свършило работа, тъй като само за три поколения брадатият и войнствен Астерикс се превърнал в благовъзпитания и гладко обръснат Квинт Тулий Крас, устройващ вечерни забави за офицерите от местния гарнизон в новопостроената си вила, украсена с мозайки и фрески, с централно отопление и завеси, която бе разкопана на един остров на грациозната извивка на Виен в Лимож, само на половин час път от мястото, където пиша тези редове. Всъщност Галия бързо се превърнала в една от любимите провинции на римляните. Император Клавдий бил роден в Лугдунум (Лион), Адриан бил обявен за император в Лутеция, столицата на Паризии, а Рю Сен Жак, започващо от Париж и продължаващо към Рим, накъдето водят всички пътища, е построен от римляните. Именно от Рим Франция се научила да произвежда качествени вина — изкуство, преоткрито през осемнадесети век от един холандец, който открил, че към гроздовия сок трябва да се добави сяра, която да убие развалящите виното бактерии.

* * *

След края на Галската война враговете на Цезар (и най-вече консулът Метел) се опитали да го лишат от легионите му. По време на кампаниите му триумвиратът, в който влизал като трети, не вървял добре. Добрите му отношения с Помпей останали в миналото, след смъртта на съпругата му Юлия, в която бил наистина влюбен, той отказал друго сродяване с Юлиите. (Браковете на такова ниво били чисто политически.) Старият му поддръжник Крас се помъкнал към Партия (черната овца за Рим), където бил победен и обезглавен; главата му, изпратена в Атина, била ритана по сцената. (В по-добрите от минали времена Помпей изплатил дълговете на Цезар към Крас със специален данък, който наложил на Азия.) Без армия (както отбелязва Цезар по-късно, говорейки за битката при Фарсала, в която победил Помпей) генералът с нищо не е по-добър от углавния престъпник. (Hoc voluerunt, добавя той — „Така пожелаха те.“) Сенатът назначил Помпей като единствен консул и той заплашил съда с войници по време на процеса срещу Милон, убиецът на поддръжника на Цезар, Клодий. (В Рим от времето на републиката нямало полиция.) Милон наел Цицерон за свой защитник, но делото се оказало единственият провал на великия адвокат и когато той пратил на клиента си речта, която не успял да произнесе, заточеният в Марсилия Милон отвърнал, че се радва, защото иначе нямало да му се отдаде случай да се наслади на местния кефал.