Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 51
Антъни Блонд
Смятан в Рим за един от популариите, Цезар приел оправданието на усмирилите се най-сетне племена, че въстанието избухнало заради демагогията на пролетариата. Каквато и да била политиката им у дома, римляните винаги са подкрепяли установената власт в чужбина и осигурявали гражданство само на богатите — какъвто е случаят с бащата на Павел от Таре в Киликия, който притежавал монопол върху вълната. Когато обявил Галия за наистина завладяна, Цезар наградил лоялните си сътрудници и окуражавал покорените да започнат да живеят по римски модел. Това свършило работа, тъй като само за три поколения брадатият и войнствен Астерикс се превърнал в благовъзпитания и гладко обръснат Квинт Тулий Крас, устройващ вечерни забави за офицерите от местния гарнизон в новопостроената си вила, украсена с мозайки и фрески, с централно отопление и завеси, която бе разкопана на един остров на грациозната извивка на Виен в Лимож, само на половин час път от мястото, където пиша тези редове. Всъщност Галия бързо се превърнала в една от любимите провинции на римляните. Император Клавдий бил роден в Лугдунум (Лион), Адриан бил обявен за император в Лутеция, столицата на Паризии, а Рю Сен Жак, започващо от Париж и продължаващо към Рим, накъдето водят всички пътища, е построен от римляните. Именно от Рим Франция се научила да произвежда качествени вина — изкуство, преоткрито през осемнадесети век от един холандец, който открил, че към гроздовия сок трябва да се добави сяра, която да убие развалящите виното бактерии.
* * *
След края на Галската война враговете на Цезар (и най-вече консулът Метел) се опитали да го лишат от легионите му. По време на кампаниите му триумвиратът, в който влизал като трети, не вървял добре. Добрите му отношения с Помпей останали в миналото, след смъртта на съпругата му Юлия, в която бил наистина влюбен, той отказал друго сродяване с Юлиите. (Браковете на такова ниво били чисто политически.) Старият му поддръжник Крас се помъкнал към Партия (черната овца за Рим), където бил победен и обезглавен; главата му, изпратена в Атина, била ритана по сцената. (В по-добрите от минали времена Помпей изплатил дълговете на Цезар към Крас със специален данък, който наложил на Азия.) Без армия (както отбелязва Цезар по-късно, говорейки за битката при Фарсала, в която победил Помпей) генералът с нищо не е по-добър от углавния престъпник. (