Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 50
Антъни Блонд
През 53 г. пр. Хр. Цезар се справил с треверите (около Трир), но през 52 г. пр. Хр. Верцингеторикс, комуто било писано да се превърне в най-блестящия и могъщ противник на Цезар в Галия, решил да отвърне на удара. Той научил, че Цезар има неприятности в Рим. Публий Клодий Пулхер бил лошо момче от важен род (сестра му пък Клодия, любовницата на поета Катул, била лошо момиче). Той бил довереник на Цезар в политическия бизнес и противник на приближения на Помпей Тит Аний Милон. Напрежението нараснало особено много след разрива между двамата лидери през 54 г. пр. Хр. И двамата били специалисти в подслушването. (Клодий бил достатъчно женствен на вид, за да успее да се промъкне преоблечен като жена на парти, давано от весталките. В това била замесена съпругата на Цезар и избухналият скандал довел до развод, тъй като тя не била „извън подозрение“.) Клодий бил убит от шайката на Милон. Така Цезар воювал на два фронта — политическия в Рим и военния в Галия. За момента военният фронт се превърнал в негов основен приоритет.
Верцингеторикс произлизал от Арверния (Оверн) и баща му не бил избран за владетел на галските племена само защото бил убит. Енергичен, красноречив и безскрупулен, той бил избран за главнокомандващ на осем племена и създал на Цезар много грижи с тактиката си на изгорената земя — след три поражения най-сетне си дал сметка, че не е в състояние да победи римската армия на бойното поле. Римският войник не бил чревоугодник, но все пак трябвало да получи своята каша, а ако житото се изгори, тогава?…
Цезар описва силите и кампанията на Верцингеторикс толкова подробно, колкото своите собствени (веднага ще се сетим за проучванията на германския Генерален щаб върху характера на американския командващ генерал Патън през Втората световна война) и споменава без никакъв намек за горчивина, че „обърнал против него“ приятеля му Комий, който бил направен владетел, но пристигнал при обсадата на Алезия начело на четвърт милион души и дълга цели пет километра конница. В битката, която била „на косъм“, също като Ватерлоо, облеченият с аленото си наметало Цезар решил изхода, като повел атаката на кавалерията. Речта на Верцингеторикс пред събранието на галите на следващия ден говори за размерите на победата. „Не започнах тази война заради лични цели, а за свободата на народа ни и тъй като сега трябва да приема съдбата си, се оставям на ваше разположение. Умилостивете римляните, като ме убиете, или ме предайте жив, ако мислите, че така е по-добре.“
Разбира се, Цезар поискал блестящия млад мъж жив и здрав за своя триумф и наистина държал Верцингеторикс под стража цели шест години в очакване на това събитие. Когато моментът настъпил, той може и да се е опитал да го спаси от екзекуция — дори Бъчан признава, че състраданието не било от най-силните черти на римляните. От тази битка всеки войник получил по един военнопленник, когото можел да продаде в робство.
Малцина били оцелелите от въстанието на ебуроните, за което Цезар решил, че ще бъде последното в Галия за близките години. Така и станало. Римските легиони и помощни войски всявали ужас и страх от Бордо до Прованс и от Швейцария до Белгия, като унищожавали всяка сграда и избивали всяко добиче на бунтовните племена. В тази кампания той бил подпомаган от „младия“ Брут и Марк Антоний, така че политиката на налагане на
