Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 49

Защо изобщо му трябвало да отива в Британия?

Армията му била достатъчно голяма, за да завладее страна с площ една пета от тази на Галия, но въпреки това Цезар се оттеглил. Може би е бил отблъснат от синята боя от сърпица, странните военни похвати и ужасяващите друидски обичаи (включващи човешки жертвоприношения) на местните жители наред с изнервящите го колесници. Завладяването на Британия било отложено с един век.

Освен това Цезар трябвало бързо да се върне, за да се справи с Амбиорикс, главатар на „затънтено и незначително“ племе в Пикардия, което обаче не му пречело да бъде красноречив и изобретателен. Командирът Сабин, трибуните и първенците от центурионите се съгласили да преговарят извън лагера — глупаво решение, тъй като били нападнати и изклани. Знаменосецът хвърлил орела си през крепостния вал и се сражавал до смърт, а оцелелите допълзели до лагера и се самоубили. Това било най-сериозното поражение в Галия. Цезар не бил там. Последвали още по-големи неприятности. Окуражен от неочаквания си успех против непобедимите римляни, Амбиорикс вдигнал всеобщо въстание и обсадил зимния лагер на Цицерон. Цезар отново не се появил. Пратениците били заловени и измъчвани пред очите на обсадените римски войници. Накрая един дезертирал при Цицерон гал убедил роба си „с обещания за свобода и голяма награда“ да прати съобщение на Цезар, който незабавно заповядал на квестора си Крас да потегли през нощта на помощ, като пратил на Цицерон послание (на гръцки) с копие, което цели два дни останало да стърчи незабелязано на отбранителния вал.

Галите били 60 000, а римляните — едва 7000. С различни измамни ходове Цезар принудил врага да се окаже в неизгодна позиция от неподходящата страна на долината и нападнал. По-късно Цезар обвинил Сабин и похвалил Цицерон (вероятно полугласно е ругал и по негов адрес; не бива да се забравя, че макар да била дълга и тежка, галската кампания представлявала част от плана му да събере достатъчно политическо влияние (и пари), за да посегне към върховната власт в Рим, и затова се стремял да избягва в произведението си каквито и да било обиди към политическия си противник — другия Цицерон. Галските племена били много непокорни и Цезар решил, че не може да рискува да прекара зимата в Северна Италия, както обикновено правел, посветен на съдебни процеси и други недотам благопристойни занимания.

De Bello Gallico е разпилян разказ, написан „с остро перо и черно мастило“ и естествено в него не се говори за страничните занимания на автора. За доста бурния му цивилен живот знаем от представения от Светоний списък с любовниците му, сред които съгласно модата на онова време фигурирали съпруги и дъщери на негови приятели. Привлекателен и влиятелен, развратен и влюбчив, той несъмнено е намирал достатъчно развлечения, когато не бил на бойното поле. За това може да се съди и по песничката, която пеели за него собствените му войници: „Граждани, жените крийте, водим ви плешив курвар“.