Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 45

Цезар прекарал една шеста от живота си (девет години) в Галия. Военните действия били спорадични, често жестоки и разгорещени, понякога досадни и дълги като обсадата на Алезия (дн. Алес в Бургундия). Цезар победил, тъй като легионите му били съставени от професионалисти, а силите на галските племена — огромни, храбри и кръвожадни мъже лесно се деморализирали; противниците му били алчни, разпокъсани и затруднени от жените и децата си. Макар Галия да се намира по-близко до Италия от Испания, само Цизалпийска Галия (най-общо равнината Ломбардия) и „Провинцията“ (Прованс) били романизирани. Галите по темперамент били противоположност на римляните — нетърпеливи, избухливи, галантни и доверчиви. Когато благодарение на римляните вкусили вино, станали толкова ентусиазирани почитатели на напитката, че били готови да разменят роб за една пълна амфора.

Във Ватиканския музей се пази статуя на галски главатар, по-голяма от човешки ръст. Той е брадат, с гъсти мустаци, облечен в торбести бричове и гамаши, с наметало на раменете, закопчано с огромна сребърна брошка в лявата част на гърдите; главата му е наведена и на лицето му е изписано объркване и голяма тъга — нищо чудно, тъй като ръцете му са вързани в китките. (Според новобогаташите в Рим съсипан принц като този спокойно би могъл да завърши като готвач.) В миналото галите сами предприемали походи в Италия и през 390 г. пр. Хр. успели да завладеят Рим. Белгите нахлули и се заселили в Югоизточна Англия три века по-късно. Тези варвари и делата им били описани от историците и несъмнено са били познати на Цезар.