Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 43

Марий, провинциалният земевладелец без изтънчени навици, генералът популист, който реформирал армията; Сула, неговото обедняло аристократично протеже, навремето паднал до нивото на роб, който свалил собствения си патрон и станал диктатор; Помпей Велики; триумвирът Марк Антоний; Юлий Цезар и Октавиан — всички те изповядвали вяра в републиканските принципи, докато се избивали един друг. Сула преследвал Марий до смърт; Цезар се обърнал против колегата си триумвир Помпей и станал причина за края му; Брут, приятел на Цезар и негов брат по оръжие, „най-благородният от всички тях“, заедно с друг приятел — Касий — убили Цезар; за да си отмъсти, Октавиан ги убил и двамата, провокирал самоубийството на Антоний и оставил Клеопатра да сложи край на живота си. Единствено Сула се оттеглил, за да умре мирно в леглото си, а Август живял достатъчно дълго, за да бъдат престъпленията му забравени и от момента на смъртта си да се превърне в бог. Сула, който се появил от нищото, бил най-успешният от всички, Август — най-ефективният, а Юлий Цезар — най-прочутият.

Гай (първото му име, praenomen) Юлий (родовото му име, gens) Цезар (прякор, cognomen) е най-дръзкият човек в историята. „Цезар“ означава просто космата глава — подигравка, тъй като и той, и праплеменникът му били плешиви. Цезар си запазил правото да носи лавров венец, а Август — подобна на сомбреро сламена шапка, за да прикрият недостатъка си. Цезар бил плешиво конте, а Август се обличал в грубо домашно платно, изтъкано от жените в собствения му дом.

Юлий Цезар бил благословен с майка си Аврелия, която била от патрициански род и имала достатъчно пари, за да му даде възможност да поеме по cursus honorum (политическата кариера) и живяла достатъчно дълго — до седемдесет, — за да види как момчето й завоюва Галия. Едва ли се е появил на бял свят с „цезарово сечение“, защото макар този вид операция понякога да спасявала детето, майката рядко оцелявала. Цезар бил грациозен и благовъзпитан младеж със силни, но деликатни черти и орлови очи. Дядо му, също Гай Юлий Цезар, оженил внучката си Юлия за земевладелеца Марий, който изскочил от дълбоката провинция, за да стане губернатор на Северна Испания. Там той започнал да разработва мини и забогатял, но му липсвали достатъчно връзки, за да се издигне до консул. В замяна на ръката й Марий платил на брата на съпругата си първата му стъпка по политическата стълбица като едил (градски съветник) и й определил наследство — стандартна римска практика. Това свършило работа. Марий започнал да печели политическа подкрепа и отдал дължимото на уговорката със сватовете си, като направил деветнадесетгодишния Юлий Цезар жрец на култа към Юпитер.

През същата година се оженил за дъщерята на Цина, друг силен човек в Рим — не особено тактичен ход, тъй като звездата на Цина залязвала, и врагът му, непреклонният победител Сула, настоявал за развод. Цезар отказал да се подчини и се спасил единствено благодарение на майка си, която се лобирала сред влиятелните весталки. Цезар никога не се подчинявал на друг човек и този негов ранен жест е типичен. Вече като прочут генерал, той продължавал да поема рискове, появявал се като десантник зад вражеската линия без ескорт, самичък се качвал на борда на противников кораб и заплашвал цяло пиратско свърталище с разпъване на кръст, въоръжен единствено с храбростта си и следван само от собствената си дързост.