Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 47

Първата му кампания била против хелветите, които масово напуснали швейцарските си твърдини заради „добрата земя и охолния живот в долината на Рона“. Макар да разполагал с два пъти по-малобройна войска, Цезар ги принудил да излязат на сражение недалеч от Аутун — град, основан по-късно от праплеменника му Август, където и до днес могат да се видят римските развалини. (Именно тогава заповядал да отведат конете му.) Разгромил хелветите и бил особено горд с победата си, тъй като петдесет години преди това едно от племената им — тигурините — убили римския генерал Луций Пизон, който се падал дядо на тъст му, също Луций Пизон; така „Цезар успя да отмъсти за личната рана, както и за нанесената на родината му.“

След тази битка през 55 г. пр. Хр. той продължил към Рейн, за да разбие две германски племена, чиито вождове дошли да преговарят с него в лагера му. Цезар най-вероломно ги затворил и изклал обезглавените им армии. Катон и компания осъдили действията му пред Сената. В свое оправдание Цезар заявил, че германците представлявали такава сериозна заплаха за Галия и за безопасността на самия Рим, че за нормални действия и дума не можело да става. Принципът „разделяй и владей“ бил по-скоро политическа идея, отколкото реалност, тъй като за разлика от британците в Индия римляните трябвало да положат доста усилия, за да запазят хегемонията си, зависеща от системата съюзи и васални владетели. Ето защо те били длъжни да защитават съюзниците си. Сугамбрите на североизток тормозели убийте — съюзници на Рим, живеещи малко по-нагоре по течението на Рейн (Цезар го наричал „граница на римския суверенитет“, но въпреки това трябвало да я прекоси, за да даде урок на варварите). „Преминаването с лодки бе прекалено рисковано и под достойнството на римски главнокомандващ“ — отбелязва той (типично цезарско становище и изказ), поради което построил мост непосредствено до днешния град Кобленц.

Модел на този мост, изработен в Италианската школа за военни инженери, е изложен в Музея на римската цивилизация в Еур, неприветливо високотехнологично градче без пешеходци, недалеч от Рим. Цезар се гордеел с творението си и го описва така подробно, че за потомците на неговите инженери не представлява никакъв проблем да го възпроизведат, („… цялото съоръжение било толкова устойчиво, че според законите на физиката, колкото по-голяма била силата на течението, толкова по-стабилни били стълбовете му.“) Прекосил моста (построен за десет дни), опожарил селата, фермите и нивите на провинилите се сугамбри, върнал се обратно, като унищожил моста след себе си, и след като прекарал общо осемнадесет дни оттатък Рейн, решил, че „извършил всичко, което се изисквало от честта и интереса“. Когато човек си помисли за дългите празни приказки около прекосяването на Рейн през Втората световна война, този коментар изглежда повече от изискан и точен.