Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 42

Изборните служители — едилите, квесторите и преторите, които движели нещата в Рим и империята — били длъжни да плащат игрите със средства, отпускани им от държавната хазна, но трябвало да ги удвоят, за да не бъдат обвинени в злоупотреби — типично римска постановка. Игрите били толкова характерна черта на римския живот, колкото баните, акведуктите (към които бедните се закачали незаконно) и подаянията. Гражданите използвали случая да изразят безнаказано мнението си за властите и императора. Всеки знаел колко стрували игрите и кой какво плаща. Публиката на игрите била публика от избиратели и приятелите на някой млад едил на първото стъпало на политическата стълба често се изръсвали, за да може техният човек да покаже добро шоу.

И накрая, мнозина римски граждани нямали постоянна работа и прекарвали дните си в клюки, просия, гледане на съдебни процеси и т.н. — всички без богаташите гледали да са навън, а не в мръсните и вонящи стаи, в които спели. Тъй като празниците се увеличили и от два месеца в началото на империята станали три по времето на Тиберий, четири през следващия век и шест в края на империята, нямало по-добър начин за прекарване на времето от посещението на игрите.

ЮЛИЙ ЦЕЗАР И ИМПЕРАТОРИТЕ ОТ ЮЛИЕВО-КЛАВДИЕВАТА ДИНАСТИЯ

ЮЛИЙ ЦЕЗАР

Юлий Цезар израснал, когато Римската република представлявала най-могъщата държава в света, когато пренаселената столица едва успявала да побере милионите си обитатели, от които само една четвърт били граждани, на които се полагала дневна дажба пшеница, когато древните римски добродетели като скромност и честност били задушени от плодовете на завоеванията, когато плюсовете на правителствената система, създадена преди повече от 400 години, били опетнени от гражданска война, от нарежданията и проскрипциите на диктатори, от желанията на силни генерали и техните жадни за земя ветерани.

Цицерон вярвал, че ако консенсусът между благородните граждани (сенаторите) и плебса се запази и продължат да се избират още по-благородни служители (консули като него самия), системата ще може да управлява Рим и провинциите му. Юлий Цезар бил един от онези дръзновени римляни, които вярвали единствено в себе си и били убедени, че само те са в състояние да върнат законността и реда.

Ако използваме съвременни термини, Цицерон е бил десен, или оптимат, а Цезар — ляв, или популарий. В техните противоположни възгледи се отразяват конфликтите на късната република, която в крайна сметка престанала да съществува, когато праплеменникът на Цезар, Октавиан, станал император. Въпреки това дори самият той вярвал в републиката и девизът на всички, които повеждали армиите си към Рим, бил „Републиката е в опасност. Следвайте ме, аз ще я спася.“