Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 40

Няма статистика, която да покаже колко испанци се прибират вкъщи след корида и не бият жените си, но не е нужно да бъдем психолози, за да разберем този катарзис, това успокояване на дивите страсти след часове гледане на кървища и смърт на животни и човешки същества — все по-жестоки, по-продължителни и все повече превръщани в ритуал. Юлий Цезар въвел бикоборството като поредно зрелище в садистичния банкет на римските игри. Колкото и да е странно, в зенита на могъществото си самият той проявявал незаинтересованост към игрите и предпочитал да се занимава с бумагите пред очите на всички, вместо да гледа касапницата долу. Това станало причина за коментари, каквито би си спечелил и един премиер, ако го видят заровил нос в куфарчето си на „Уембли“ по време на финалите. На младини обаче, когато поемал по политическото поприще, той разбрал какви изгоди могат да се извлекат, като се плаща за гладиатори. Като едил (първото стъпало от политическата стълбица) той набрал точки, като устроил игри с триста двойки (със заети от Крас пари). Гладиаторите играели ролята и на телохранители и били използвани от Клодий, който вършел мръсната работа на Цезар в политическите и междупартийните сблъсъци, белязали последните години на републиката и принудили римляните с готовност да приемат наложената от Август дисциплина.

Гладиаторите, които първоначално участвали в погребални игри, устройвани от благочестивия син в памет на родителите си, станали толкова важни, че имало дори професия, auctoreamentus gladiatorum, а треньорът, или lanista, на гладиаторите (на етруски „гладиатор“ означавало касапин или палач) можел да стане богат и влиятелен, макар че никога да не бил приеман добре в обществото; римляните, които били „без изключение зрители, а не актьори като гърците“, изключително много се наслаждавали от двубоите, но не се гордеели с гладиаторите си. Например нито един от тях не е бил увековечен на монета. Въпреки това им се възхищавали и по стените на сградите в Помпей били открити доста графити с имената на гладиатори. Понякога подобно на английските борци от осемнадесети век те оставали живи и ги окарикатурявали куцащи из салоните на по-възрастните похотливи римски дами, със сълзящи очи, покрити с белези тела и липсващи уши — обекти не на съчувствие, а на презрение.

Плиний се отегчавал от игрите; Цицерон ги обичал, но с известни уговорки; Клавдий, заекващият и сополив слабак, който обаче бил и неимоверно коварен, както ще видим по-нататък, ги обожавал толкова, колкото обичал да шпионира подчинените си. Калигула бил обсебен от гладиаторите и дори веднъж се сражавал срещу въоръжен с дървен меч противник; както може да се очаква, видял му сметката със своето истинско оръжие. Единствен Сенека протестирал.