Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 39

В централната част на Циркус Максимус се излагали трофеите и военнопленниците, произведенията на изкуството и забележителни придобивки като артефакти от Карнак (можем да направим сравнение с Иглата на Клеопатра в Лондон или лъвовете на площад „Сан Марко“ във Венеция). Нищо не било прекалено велико за най-великото представление на мощ, скорост и опасност в Рим, обичано и посрещано с възторг от всички слоеве на обществото — роби, либертини, граждани, конници, сенатори и императора и приятелите му. Всеки можел да седне на трибуните; имало дори специално определени места за бедните. Калигула се оплаквал, че не можел да спи от шума на простолюдието, заемащо местата си през нощта преди големите игри на следващия ден. Забавлението било далеч по-голямо, отколкото на „Уимбълдън“.

Колесничарите били обичани и ставали примери за подражание. Децата си играели с колесници играчки, както днес си играят с макети на автомобили. По-големите се возели в коли, теглени от овце или магарета, и се правели на колесничари подобно на Калигула, а Нерон, съвременникът на вдъхващата ужас Боадицея, се „оженил“ за колесничар по време на една от прочутите си оргии. Колесничарите били хора със скромен произход, понякога роби, но били почитани като Нейджъл Менсъл и сър Лестър Пигът, взети заедно, и печелели много повече пари (освободени от данъци). Един състезател, някой си Диол, който имал 1462 победи, натрупал 36 милиона сестерции, или около 15 милиона лири стерлинги. Друг колесничар на име Скорпус, герой на епиграма на Марциал, спечелил петнадесет торби злато само за един час. Колесниците се разделяли на два основни отбора — бял и червен, които имали подразделения — сини и зелени. Римляните и техните императори били отявлени запалянковци и фенове на отборите си — Калигула обядвал със зелените, а Каракала дори заповядал да бъде убит жокеят на противниковия отбор.

Конете (два, рядко три или четири, колкото са на бронзовата quadriga върху арката при Апели Хаус на Хайд Парк Корнер), развъждани и обучавани до петгодишна възраст в специални конюшни в Кападокия, Сицилия, Испания и Северна Африка, също били прочути и преценката на крайното ляво животно в квадригата било решаващо при вземането на завоите. Нямало време за отбивания в боксовете, така че роби изливали кофи студена вода върху нагорещените оси на колесниците в движение. По времето на Калигула, когато зрителите можели да гледат и да наддават в двадесет и четири надпреварвания на ден, четирите колесници правели четиринадесет обиколки и покривали около 8 км, така че осите несъмнено здраво са се нагорещявали.