Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 38

Според легендата Марк, най-младият от евангелистите, присъствал на триумфа на Тит в чест на завладяването на Йерусалим: и бил така потресен от гледката на окования във вериги първосвещеник, че се зарекъл никога да не предизвиква върху себе си гнева на Рим. Триумфиращите генерали излагали отнетите от враговете трофеи в храмовете, където римските войници можели да им отдадат почит на специални церемонии. Днес техни подобия са почетната служба, военните паради и държавните (или, както се казва, „обществени“) погребения на изтъкнати военни като Уелингтън и Чърчил в „Сейнт Пол“ в Лондонското Сити. В Рим храмът на Юпитер не бил далеч от храма на Юнона Монета, където се намирал монетният двор. Интересно е, че докато поетите се погребват с владетелите в Кралското гробище на Уестминстърското абатство, паметниците в чест на победите, изградили Британската империя, са в църквата в Лондонското Сити, където основната сила са именно парите.

По време на триумф Рим тържествувал. И докато от време на време се надигали гласове против ексцесиите на игрите или робството, никой, дори самият Цицерон, не критикувал пищността, великолепието, арогантността и ликуването на триумфа. Рим, който пазел на бронзова табличка досието на всеки един свой войник, никога не забравял, че триумфите се постигали на негов гръб. Нерон забравил и това му струвало живота.

КЪРВАВИТЕ ИГРИ

Римските игри произлизат от гръцките, чието вдъхновение било религиозно, интернационално и пацифистко. Те започнали в Олимпия през 776 г. пр. Хр. и се провеждали без изменения цели 1000 години, докато не били забранени от християнски император Теодосий, на когото явно му харесвало да разваля удоволствието на другите. Победителите получавали символични награди, но, както презрително и завистливо отбелязва Цицерон, били почитани в Гърция повече от победоносните военачалници. Макар в тях да имало намек за религия и първоначално да били застъпени атлетически дисциплини, като бягане, мятане на копие и пентатлон, римските игри се развили по съвсем друг път и станали кървави, политически и скъпи. През нашия период те включвали борби до смърт между всякакви диви зверове, между хора (престъпници, а по-късно и християни) и зверове и, разбира се, между хора и хора — гладиатори, или професионални убийци.

Най-страстното забавление на римляните било надбягването с колесници, където, макар от време на време да ставали инциденти (с прекалено успешните жокеи непосредствено преди някое голямо състезание), смъртта нямала запазено място. Състезанието с колесници било типично римско. Ромул и компанията му отвлекли сабинянките на хиподрум по време на състезания в чест на древното селско божество Коне и през цялата история на Римската империя се провеждали ежегодни игри, носещи името Консуалии. В края на съществуването й в империята имало най-малко петдесет цирка, които са все още неразкопани. Най-големият от тях е Циркус Максимус, където през 64 г. от един бутик започнал големият пожар; бил възстановен от императорите Домициан и Траян, побирал 150 000 зрители и се превърнал в модел (с размерите си 640 на 190 м) за цирковете в цяла Европа. Те, или поне части от тях, могат да се видят в Арл, Виена, Трир, Антиохия (който побирал 80 000 души и в него бил заснет „Бен Хур“) и „Картаген“. Заможните издигали частни циркове за себе си и приятелите си подобно на частните голф игрища днес. Плиний Млади имал такъв цирк в имението си в Тоскана.