Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 37
Антъни Блонд
Решителната битка продължила два дни — нещо необичайно за древния свят — при Медуей (за чието съществуване римският военачалник дори не подозирал). Първият ден минал зле за римляните. След това обаче нещата се обърнали, особено когато се появил императорът с контингент от Преторианската гвардия и отряд слонове. В надписа върху триумфалната арка в чест на победата се казва, че Клавдий не претърпял загуби; при Колчестър победил единадесет местни владетели. Тъй като не успял да намери нито едно градче, което да е достатъчно представително, за да стане столица на тази нова и мирна провинция, императорът основал Веруламиум (Сейнт Олбънс). Три седмици по-късно, след като оставил объркани инструкции за администрацията на Британия, той се върнал в Рим и добавил към имената си и прозвището „Британик“. Разбира се, получил и така мечтания си триумф.
Римският триумф бил ужасно нещо. Той бил върховното празненство за легионерите, които марширували през Рим с пръчки вместо мечове и след това се тъпчели до пръсване със стриди от Байя (Неапол), сладководни змиорки, скопени петли, патици, прасенца и ярета, без да пропуснат и нагиздените проститутки. Освен това получавали и
По улиците минавали платформи с картини, изобразяващи върховите моменти от кампанията; победените шествали в най-скъпите си премени и със заловените им съкровища. Царят на Нумидия Югурта представлявал прекрасна гледка на триумфа на Марий със своята пурпурна роба, златни огърлици със скъпоценни камъни, блестящи на слънцето гривни и бяла диадема на главата. Бил отведен във вериги до Тулианум, единствената килия за екзекуции в Рим, свалили от него всичките скъпоценности (предадени до една на ковчежник) и останал само с превръзка около бедрата, скочил в ямата долу. Вместо да се изправи пред подобен унизителен край, победеният Митридат, героят от първата опера на Моцарт, предпочел да се самоубие.
