Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 35

Центурион в пълно снаряжение, с шлем с грива, с наколенници, с люспеста броня, върху която дрънчели медалите от кампании в целия известен свят и държащ в дясната си ръка лозова пръчка с гаден камшик накрая, бил за повечето хора видимият и както знаем от Новия завет, най-близкият до тях символ на римската власт. Офицерът и благородникът никога не минавали през чина центурион; всъщност разликата между него и останалите чинове се повтаря във всички модерни армии с изключение на израелската, която прилича по-скоро на армиите на по-ранните гръцки полиси. По времето на републиката комициите (събранията на плебеите) избирали всяка година двадесет и четирима млади мъже, които трябвало да служат в легионите на консулите (също изборни длъжности), така че връзката между армията и политиката да остане силна, прекалено силна, решил Август и добавил към всеки легион по 120 коня, които трябвало да бъдат яздени от младите благородници (не особено ефективно, тъй като конете нямали седла и стремена) и по шестима трибуни, изпълняващи по-скоро ролята на адютанти, отколкото на командири. Младият офицер с добри връзки (само изключителни мъже като Марий можели да стигнат докъдето пожелаят) попадал под опеката на генерала (може би старо гадже на леля му) и получавал назначение като командващ помощните войски. Те били третият стълб на римската военна система (първите два са Преторианската гвардия и легионите) и били еднакви по численост като легионите, но не така престижни.

Бихме могли да наречем помощните войски „колониални“. Те се набирали в провинциите, били изпращани другаде, заплащането им било по-ниско, службата — по-продължителна, но в крайна сметка завършвала с римско гражданство и право на глас за самите тях и за семействата им — доста по-щедро възнаграждение от отпуснатото на гурките, воювали за англичаните в двете световни войни. (През 1991 г., когато много английски и шотландски полкове бяха разпуснати, имаше предложение Външното министерство да компенсира свирепите малки приятели, които трябвало да бъдат спирани да не показват на британските си офицери гениталиите на враговете си из окопите при Сома.) Както знаем, римският войник бил основно тежък пехотинец и функциите на кавалерия, стрелци и прашкари се поемали от помощните войски. Всичко това било част от „изкусната система“ на „изкусния основател“ — фрази, използвани от Гибън три пъти при описанието на военната реформа на Август. Императорът си давал сметка, че връзката с родното място може да бъде опасна, и затова се погрижил галите да служат в Испания и Македония, а испанците — в Британия и Юдея. Самата Галия била толкова романизирана, че не било необходимо в нея да се държат легиони.