Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 30

Като слага знак за равенство между нация и армия. Дьо Гол мисли като римлянин; и наистина, за тях армията е била религията на Рим, а Рим — религията на армията. При това с основателна причина, тъй като уязвимият град Рим наложил хегемонията си над Италия със силата на оръжието (и с малко коварство) в ръцете на гражданите доброволци, подпомагани от конниците, яздещи без стремена малки коне, плащани от държавата. Републиката завоювала по-голямата част от света с професионална армия, състояща се предимно от тежковъоръжени пехотинци, а империята се поддържала, консолидирала, наблюдавала и само малко увеличавала териториалните придобивки, простиращи се от Мавритания (Мароко) до Армения и от Тива в Долен Египет до Лугувалиум (Карлайл). Завоюването на Британия по времето на император Клавдий било скъпо начинание, което не би било одобрено от Август. По негово време римският свят бил заселен от около 45 милиона души, контролирани и държани в мир от армия, възлизаща заедно с помощните войски на около 400 000 души (при това с оръжия, далеч не така сложни като тези на петстотинте хиляди американци в Залива). Когато не се сражавал (а това било през повечето време), римският войник строил. Тази военна активност в мирно време е засвидетелствана най-добре в Северна Африка, където в течение на повече от век бил разположен Трети легион на Август, първоначално едва от сто души, и където, както отбелязва сър Мортимър Уилър, най-забележителното било това, че не се случвало нищо забележително.

Когато Дьо Гол писал за цивилизаторската мисия на римската армия във Франция, той не е имал предвид първоначалното, понякога достигащо мащабите на геноцид, завладяване на Галия от Юлий Цезар, натрупал голяма част от парите и репутацията си там (въпреки отвратителното му отношение към блестящия млад Верцингеторикс). Несъмнено Дьо Гол си е мислил за римските пътища, акведуктите (като Pont du Gard), храмовете (като Maison Carree в Ним, може би най-съвършената постройка в западния свят, издигната в началото на нашата ера в чест на двамата внуци и наследници на Август) и почти непокътнатия амфитеатър в същия град, където гледах състезанията за купата „Дейвис“ през 1991 г. Всичко това било дело на инженери, архитекти и топографи, служещи към римската армия, използващи римски цимент и каменни блокове, изсечени и наредени от римски войници. Дьо Гол си е мислил и за онази система на закон и ред, вдъхновена и наложена в Галия от римляните — толкова справедлива, че напълно оправдавала техния режим, на когото рядко се налагало да прибягва до санкции с помощта на армията. Макар да била изградена със сила, империята се крепяла от консенсуса. През нашия период — от възкачването на Октавиан до смъртта на Нерон — и през следващите векове на римската армия никога не й се случвало да се изправя срещу равностоен противник.