Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 32
Антъни Блонд
Втората част от римската военна система се състояла от легионите с по 5500 души всеки; за 300 години броят им варирал съвсем слабо — между двадесет и пет и тридесет в цялата империя. Бойното разположение през 23 г. според Тацит изглеждало по следния начин: Райнланд — 8; Испания — 3; Африка — 2 (в това число III Августов легион); Египет — 2 (единият от които — XXII Дейотариански — бил разбит през 132 г. от еврейските партизани под командването на Симон Бар-Кочба. Това накарало Адриан, който бил обсебен от идеята да обожестви своя удавен любовник Антоний, да реши веднъж завинаги проблема с евреите, имащи свой собствен и особено ревнив бог); Сирия — 4; Панония — 2 (Долна и Горна, обширна територия южно от Дунав и северно от Далмация); Мизия — 2 (България и източната част на бивша Югославия); Далмация — 2. От този списък липсват легионите XVII, XVIII и XIX, изгубени от Вар през 9 г. в горите на Германия. Техните номера никога не били използвани отново. Към всичко тях трябва да се добавят трите, а понякога и четирите легиона, необходими за умиротворяване на Британия — наред с Германия, Партия и Юдея (обособена от Адриан като Палестина), островът бил един от източниците на неприятности за римляните.
В известен смисъл римската армия била победена единствено от собствения й успех, тъй като
През ранните години на Рим войникът бил младеж на възраст между осемнадесет и двадесет години, висок над 1,65 м, да не е роб или освободен роб, без криминално минало, който постъпвал на служба за двадесет и пет години, след което можел да се уволни със съпруга, провинциално имение и римско гражданство. От момента, в който вземал своя