Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 28

С течение на времето римското право се смекчило (по-скоро благодарение на влиянието на Сенека, отколкото на християнството), дори робите започнали да се ползват с някои права. Кредиторът вече не можел да отнеме сина на длъжника и да го окове във вериги. Заемите (често отпускани от патриций на дребен селянин) и начините на връщането им били причина за най-големите бунтове в ранната история на Рим. По онова време било не само законно, но и религиозно задължение за убийството на роднина да се отмъсти с убийство. Днес този закон се спазва единствено от мафията. Гражданинът обаче все още имал правото да убие крадец, ако се промъкнел нощем в дома му или ако е бил въоръжен денем.

Закони като тези, които били записани върху първоначалните дванадесет таблици, можели да бъдат научени наизуст от учениците, но по-късното законодателство, разглеждащо например връщането на ипотекирана собственост или обезщетението за вреда, извършена от роб на магарето на друг гражданин, прехвърлянето на попечителство и т.н., трябвало да се изучава наред с изкуството на риториката в специализирани училища в цялата империя. Цицерон се учил от Сцевола, който бил авгур (един от дванадесетте тълкуватели в римската религия) и бил без преувеличение експерт по гражданско право. По-късно продължил обучението си при Филон Академика, слушал лекциите по риторика на Аполоний Молон на остров Родос и накрая направил обиколка на Гърция, за да оправи дишането и мощта на гласа си. По-късните му успехи в политическите съдебни процеси му осигурили (типичен novus homo, без знатен произход) достатъчно подкрепа сред електората (конници, провинциални големци, будните млади мъже в града), за да стане консул. Така успешната адвокатска кариера, подобно на успешната военна кампания, била първата стъпка в cursus honorum, водеща до най-високите постове в римската държава.

Петимата императори в периода, който разглеждаме, без изключение уважавали по свой начин законите на Рим. Август, който още като Октавиан извършил чистка на 2000 конници и 300 сенатори през 43 г. пр. Хр., се преобразил в благия баща на отечеството, чиято мисия била да възстанови републиканските институции, така жестоко пострадали по време на гражданските войни — от които той излязъл като единствен победител. Той следвал републиканските практики и избирането му за консул тринадесет пъти ясно показва, че властта му произлизала от Сената и римския народ.

Римската титла imperator се давала на военачалник от войската му, докато по-високопоставените монарси от модерната история извеждат положението си от юдео-християнския ритуал да бъдат помазвани от свещеник, в началото — под ръководството на Всемогъщия. Римските императори никога не са имали претенции за божествено право върху властта и трябвало да дочакат смъртта си, за да бъдат обожествени след това. Те вярвали в максимата vox populi — vox dei, или че волята на народа изразявала божията воля (а не обратното, както твърдят революционерите); те били убедени, че народът, т.е. законодателите, трябвало да одобри и най-нечуваните им действия.