Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 31

„Картаген трябва да бъде разрушен“, повтарял навъсеният стар Катон. Така и станало. Последвали три граждански войни, през които римски войници се сражавали помежду си. Цезар и зет му Помпей се включили в борбата и военните действия достигнали кулминацията си с победата на Октавиан, праплеменника на Цезар, в морската битка при Акциум срещу Антоний и Клеопатра. След като Октавиан променил името си на Август, започнал Pax Romana, гарантиран от римския войник, който полагал клетва пред него като пред Imperator (главнокомандващ) и я подновявал на всеки първи ден от новата година. От този момент нататък никой друг нямал право да бъде наричан император и никой друг не можел да определя триумфи. Преди това за императори били провъзгласявани популярните военачалници, а триумфите се гласували от Сената. Август се погрижил занапред да няма дръзки генерали, които да се осмелят да прекосят Рубикон и да заплашват Рим. Римската армия станала отбранителна, разположена в отделните региони, и прекалено статична, за да послужи за основа на военен преврат.

Тази потенциална роля била поета от Преторианската гвардия в Рим, създадена от Август за охрана на принцепса, но превърнала се с времето в сериозна сила. Дори и да не посочвала императора, одобрението на гвардията (обикновено осигурявано с „дарения“) било conditio sine qua non за заемането на поста, било то законно или не, от новите кандидати (всеки от които вдигал мизата). Разположени в центъра на властта като Почетната стража в Лондон, гвардейците не били длъжни да носят униформа, когато не са на служба, и за разлика (всъщност, кой знае?) от Стражата, образували отдела за мръсни дела в империята. Когато всички останали трикове се провалили, Нерон изпратил един от гвардейците да убие майка му. Самият той също бил убит от преториански центурион, а двамата трибуни Херея и Самин, нанесли първия и втория удар на предшественика му Калигула, също били преторианци. Разбира се, накрая Преторианската гвардия в една любима холивудска сцена продавала империята на търг. Странно, но цената й не била особено висока — на Дидий Юлиан му струвала 6250 денарии, или приблизително колкото пет годишни императорски заплати според тарифата, по която било плащано на Клавдий век и половина преди това. Преторианците сигурно така и не получили парите си, тъй като блестящият Север, един от най-добрите късни императори, настъпил към Рим и реформирал гвардията.

Преторианската гвардия била първата част от триделната римска военна система, включваща флотилиите на Milsenum и Равена и доброволната противопожарна бригада vigiles; шестгодишната служба в нея осигурявала римско гражданство. Римляните не си падали особено по корабите, които им се стрували примитивни в сравнение с богато обзаведените, облицовани с мрамор и отоплявани с централно отопление къщи. Тяхното море — Средиземноморието — гъмжало от пирати, докато не били разчистени от Помпей. Командването на корабите било поверено на старшия офицер на борда, което довело до немислимата (за британския ум) ситуация, когато св. Павел по време на изпълненото с динамика (и безплатно) морско пътешествие можел и поел властта. Рим така и не създал своя адмирал Нелсън.