Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 26
Антъни Блонд
Твърди се, че Марк, най-младият от евангелистите, е присъствал на триумфа по случай Юдейската война. Ако това наистина е така, той би трябвало да е видял съкровището на Храма (най-голямото на света) да шества по улиците на Рим — златните съдове и тръби, олтарът от масивно злато, петте свитъка на Петокнижието, златната менора с нейните седем разклонения (свитъците и свещникът били най-свещените предмети в Израел); в процесията бил и Симон Зил от, непобедимият герой от обсадата на Йерусалим, вървящ в окови към собствената си екзекуция. Вероятно Марк е решил, че една нова религия няма никакъв шанс, ако обижда по някакъв начин Рим.
РИМСКОТО ПРАВО
Римското право споявало Рим като римския цимент. Неговият гений бил в сложността и справедливостта му и именно той осигурил приемането му от милиони човешки същества в продължение на тринадесет столетия. То продължило да действа от времето на Ромул през 753 г. пр. Хр. до Юстиниан през 535 г., когато трите милиона съдебни решения най-сетне били обобщени в шестнадесет тома от шестнадесет специално натоварени със задачата лица. В света на юриспруденцията на римското право може да съперничи единствено английското и Първият свят и до днес се основава на едната или другата от двете системи.
Мощта на Рим растяла чрез завоеванията, последвани от договори и процес, при който местните богове и закони били включвани сред боговете и законите на империята. Когато градили своята империя чрез анексии и военни трофеи, британците не се отнасяли с такова уважение към „туземните“ права; например след кариера като тази в Африка Сесил Роудс би бил преследван за грабителство, ако беше римлянин. Всъщност Цицерон, защитникът на републиката в последните й дни, си осигурил място в историята благодарение на именно такова обвинение срещу губернатора на Сицилия Верес.
Любимият на учителите по латински език Цицерон е най-красноречив в анализа си на римското право (чиито дванадесет таблички се учат наизуст в училище), в проповядването и практикуването на републиканските ценности достойнство
което уместно било преведено като „Какво щастие е за Рим да води раждането си по консулството ми“, а склонността му към самохвалство и дългите му наставнически писма несъмнено са допринесли за включването му в списъка за прочистване след преврата, направил Октавиан (по-късно Август), Антоний и Лепид диктатори.
