Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 25

Тит, синът на Веспасиан, разрушил напълно града на Ирод и изпълнил пророчеството на Исус (записано след събитието), че в Йерусалим няма да остане камък върху камък. Била пощадена единствено кулата, която Ирод построил за любимата си съпруга Мариамне I, убита по погрешка от него. Може би Тит е искал да я остави за спомен, а може би му е харесвала. Така или иначе, кулата е все още на мястото си.

Подобно на всички победоносни римски военачалници Веспасиан и Тит се отнасяли разумно с разумните. Видяхме какво е било отношението им към Йосиф. Ненужните проблеми трябвало да се избягват. Римляните винаги били готови да се спазарят. Когато рави бен Закаи бил измъкнат тайно от Йерусалим в ковчег и обяснил на Веспасиан, че в плановете му не влиза мъченическа смърт, му било позволено да открие богословско училище в Сфад. Според Йосиф при завръщането си в Йерусалим Тит бил ужасен от разрухата, заповядана от самия него, но си припомнил, че евреите би трябвало да винят себе си. Онези от диаспората били принудени да плащат за глупостта на родината си — годишният им данък към Храма сега отивал в един храм на Юпитер в Рим, но други санкции срещу тях нямало.

Когато недотам добрите граждани на Антиохия се обърнали към Тит с молба да се възстановят привилегиите на местната еврейска колония, втора по богатство след александрийската, императорът отказал. Робин Лейн-Фок в „Езичници и християни“ (1988) отбелязва, че векове наред синагогата в Рим си останала по-съществена и представителна сграда от християнската „главна църква“. Но унищожаването на Храма в Йерусалим било удар, от който евреите така и не се възстановили. Той никога не бил построен отново; жертвоприношенията, описвани надлъж и нашир в Стария завет, не се изпълнявали; Синедрионът никога не заседавал отново.

Тази глава започна с отбелязването, че римският свят винаги е бил отворен за новия религиозен опит. Юдаизмът сега бил опетнен от връзката си с неприятната дребна война; неговата алтернатива била готова да разпери криле.

Цял Рим се събрал да гледа триумфа на Веспасиан и Тит. (Сенатът им гласувал два отделни, но те решили да ги обединят.) Римският триумф бил наистина триумф на организацията и славата. Към 71 г., в края на нашия период, триумфът представлявал амалгама от представление с хореография, религиозно шествие, ужас, пиршество и разврат. Само римляни можели да присъстват на него. Той бил също така върховен инструмент на външната политика и демонстрирал на васалните владетели, съюзници и потенциални врагове силата и великодушието на Рим — както и на жестокостта му, тъй като триумфът приключвал с екзекутирането на основните врагове, които участвали в процесията.