Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 24

Разбира се, римляните изобщо не се интересували от това — в тяхната литература единственото споменаване на Исус е у Йосиф, при това то е доказан фалшификат. Идеята, че последователите на култа към Исус (терминът „християни“ възникнал много след смъртта му) са нещо отделно от останалите юдеи, не може да се регистрира до пожара в Рим; гоненията срещу тях не били систематични до края на века. Анатол Франс има един разказ, който много добре може да опише въздействието на новата религия върху римския начин на мислене от времето на Нерон. В желанието си да научи повече за същността на последователите на Исус, Външното министерство, така да се каже, изпраща млад мъж да разпита Понтий Пилат, който разпънал Исус, а сега живеел в имението си в Байя (Неапол). Пилат се радва на възможността да побъбри и избягва въпроса със серия спомени от типа на „Чудя се какво ли е станало с него?“ Накрая младият дипломат, излязъл вече извън себе си, иска направо от Пилат да разкаже за Исус от Назарет, основателят на новия подривен култ, който създава толкова грижи на властите. Пилат го поглежда объркан.

– …когото сте разпънали на кръст преди тридесет години — повтаря младият мъж.

– Не мога да си спомня — отвръща Понтий Пилат. Последователите на Исус, учениците на брат му Яков, или „йерусалимските християни“, както ги нарекли по-късно историците, може би са се сражавали срещу римляните в Юдейската война, но за тях не се споменава абсолютно нищо (може би от тактически съображения).

Друга секта, с която погрешно се сравняват ранните християни, са есеите. Макар в юдаизма да няма монашеска институция, монашеството и монашеските навици, дошли от индийските ашрами някъде около 1500 г. пр. Хр., са били възприети от някои еврейски колонии. Най-известната от тях благодарение на откритите през 1947 г. свитъци, е колонията от пещерите в Кумран, на северозападния край на Мъртво море. Знаем, че есейската общност е била унищожена от Веспасиан след превземането на Йерихон през 68 г. Йосиф ги описва по следния начин:

„Есеите проповядват сурова дисциплина… Те отбягват насладите като порок и смятат укротяването и овладяването на страстите за добродетел. Като осъждат брака, те избират децата на други хора и ги възпитават по своя си начин… презират богатството и при тях абсолютно всичко е общо… притежанието на всеки човек е достояние на всички… Онези, които наглеждат делата на общността, се избират с гласуване от всеобщо събрание.“

Като се изключи женомразството им, описанието на Йосиф спокойно би могло да се отнася за хасидите от Северен Лондон или от Бронкс, а като се изключи мълчанието и суровата им аскетичност — за някой от първите кибуци в Израел. Подобно на по-късните жители на кибуците есеите били прочути с бойните си качества — единствената им лична собственост била ножът.

По време на Юдейската война римляните се сблъскали и със зилотите и сикариите, наречени така заради камите, които криели в дрехите си. При обсадата на Йерусалим Тит открил, че тези две фракции враждували помежду си, а понякога се обединявали успешно против него. Както обяснява Йосиф, „онези, които са силно организирани и са обучавани да се бият по правила и да изпълняват заповеди, бързо губят дух при нестандартна и рискована тактика.“ Накрая, след като стотици хиляди евреи били изклани или измрели от глад във всяко кътче на богатото някога царство на Ирод, и след като паднала крепостта му Масада, в която римляните открили зърно, вино, зехтин и други запаси в идеално състояние, скрити от самия Ирод сто години преди това, съпротивата на евреите била сломена. Битката била неравна. Йосиф правилно предупреждавал сънародниците си, че съдбата на римляните е да владеят света. „Коя част от света се е спасила от римляните, освен ако студът или жегата не я правят ненужна?“ Бог бил на страната на Рим.