Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 23

Садукеите били наследствени висши свещеници — не толкова религиозен, колкото благороднически режим, монополизирал най-желаните постове в църквата. Те били едри собственици и наемали биячи, които да събират наемите им. От дворците си на хълма Сион, отличаващ се единствено с това, че е най-високата точка в града, където вали най-напред, те можели да стигат по покрит път до Храма. Садукеите не вярвали в живота след смъртта (може би защото не вярвали, че той ще бъде по-добър от земния) и се стремели на всяка цена да запазят положението си, поради което си сътрудничели с властимащите. Смятали, че ще бъдат вечни, но, както пита Авраам Леви, хахам на сефаридската конгрегация в Лондон, „къде са садукеите днес?“

Нека напомним, че те често били в конфликт (политически, социален и икономически) с фарисеите, които били по-учените, вярващи в буквата и духа на Закона. Тяхното отношение към хигиената например граничело едва ли не с мания. Саул (Савел), който бил виден фарисей, преди да се превърне в Павел, се шегувал, че ако можели, фарисеите щели да изтъркат и петната от луната. Самопровъзгласили се за настойници на обществото, те интерпретирали, прилагали и пазели Закона, особено от непреднамерените оскърбления срещу него от страна на окупаторите, и не били толкова ограничени, както се описват в Евангелията. Професор Хайям Макоби, най-толерантният и ставащ за четене съвременен специалист по юдаизма, твърди, че фарисеите и Синедрионът невинаги са били враждебни към Исус и към последователите му след неговата смърт и че всъщност в Евангелията могат да се открият избегнали цензурата приятелски споменавания и от двете страни. Професор Макоби твърди, че самият Исус е бил фарисей. (За съжаление на евреите той е най-известният от всички тях.)

Исус никъде не казва нещо, противоречащо на еврейския закон — той дошъл да го изпълни, а не да го разруши, както се казва в Матей 5:17. Д-р Авраам Леви ми обясни, че единствената доктринална разлика между Исус и юдаизма е християнското наблягане върху опрощаването. Юдеите не са длъжни да бъдат така сговорчиви и според Дизраели са народ, известен с това, че „никога не прощават обида, нито пък забравят услуга“; също като християните евреите вярват, че съботата е направена за човека, а не човекът за съботата, което означава, че при сериозни обстоятелства като болест или заплаха религиозните предписания отиват на заден план.