Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 22

Юдейската война, която продължила шест години (доста дълъг срок, ако се вземат предвид относителните сили на противниците, особено като се знае, че евреите хвърлили много сили в междуособици), била болезнена и изтощителна за римляните и катастрофална за евреите. Ако може да се вярва на Йосиф и като се има предвид, че не разполагаме с достатъчно други сведения, тъй като обичайните източници Тацит, Светоний и Дион Касий са или кратки, или не казват нищо, или се отнасят с презрение, евреите сами станали причина за крайния резултат.

Йосиф работел върху своята „История на войната на юдеите против римляните“ в удобната си просторна къща в Рим и се радвал на добри доходи и на приятелството на император Веспасиан и сина му Тит. Ето защо обективността му е най-малкото под въпрос, но въпреки това самият разказ е вълнуващ и завладяващ и е популярно четиво вече почти две хиляди години. Творбата е била особено популярна през Викторианската епоха.

Деветнадесетгодишен, син на средно еврейско семейство със собственост в Йерусалим, Йосиф, който учил при садукеи и есеи, станал фарисей. По време на войната бил назначен за главнокомандващ в Галилея (един от шестте района, на които била разделена страната), но преминал на противниковата страна по време на обсадата на крепостта Йотапата, която трябвало да защитава — също като първия дук на Марлборо Джон Чърчил в навечерието на битката при Сиджуик, но след повече размисъл и с по-сериозно оправдание. В своята история Йосиф твърди, че римляните го уважавали и ценели много и смятали, че войната на практика ще приключи, ако премине на тяхна страна. Той се предал на „стария си приятел“, трибуна Никанор, след като се обърнал по следния начин към съратниците си: „Защо, другари мои, желаем така силно да сложим край на живота си? Защо да принуждаваме тялото и душата, тези най-добри приятели, да се разделят насилствено?“ Така Йосиф предпочел да излезе от провинциалната война и да влезе в римската история. При срещата си с Веспасиан той му предсказал, че ще облече пурпурната императорска мантия и ако може да му се вярва, станал член на „домашния кабинет“ на Веспасиан и го насочвал в „годината на четиримата императори“ към предопределената му съдба.

Междувременно войната продължила, независимо от предателството на Йосиф. Отначало тя била успешна за евреите, които се възползвали от безпорядъка и размириците в провинциите, които се надигнали срещу окупаторите по време на безчинствата на Нерон в края на управлението му. (Когато се вземел в ръце, Нерон бил способен да води доста ефективна политика.) В един съботен ден на септември 67 г. легатът Цестий, алчен и кръвожаден тип, бил изтласкан от Йерусалим, като изгубил 5300 пехотинци и 480 кавалеристи. Сред жертвите бил и командирът на Шести легион. Еврейските загуби били незначителни. Римляните не били смаяни от успеха на израилтянската армия, макар да останали изненадани от нейната дисциплинираност и единството й с държавата — макар евреите да се сражавали дръзко и често с фанатична храброст, по онова време те били силно разединени. След разгрома на римляните „мнозина видни юдеи избягаха от града като моряци от потъващ кораб“ (Йосиф). Тук трябва да разгледаме отделните фракции, които се мразели помежду си със същата сила, с която ненавиждали и римляните.