Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 18

Спартак останал в римския фолклор като страшилище, както Наполеон, и с него римляните плашели децата си. Волтер описва борбата му като „вероятно единствената справедлива война в историята“. Историята обаче се пише от победителите. Римската история се развивала на фона — кървав и мрачен, понякога озарен от чар и внимание — на безброй роби. Те били абсолютно необходими на господарите си и животът им невинаги е представлявал кошмар наяве. Робите били особено важни за икономиката на империята и без тях пътищата, мостовете, пристанищата, акведуктите, амфитеатрите (макар някои от тях да са издигнати с войнишки труд), триумфалните арки, пазарите и обществените бани нямало да бъдат построени и поддържани. Поддръжката е в основата на цивилизацията и без робството Рим едва ли е щял да бъде цивилизован.

РИМЛЯНИТЕ И ТЕХНИТЕ ЕВРЕИ

Римляните може и да не са обичали своите евреи, но никога не са ги атакували с онази всеотдайна омраза, характерна за християнските (и не само) владетели в Европа от Средните векове до първата половина на 20 в. Юдаизмът като един от многото култове, достъпен за търсещите свеж религиозен опит римляни, се ползвал с уважение, но самите евреи — не.

Религията им била объркваща и неразбираема, а навиците на онези, които я практикуват — противни и неприемливи. „Не почитат друго, освен облаците и небето… презират римските закони… имат си някакъв Мойсей… миришат на свещи и рибешки опашки… обрязват се…“ (погрешно се смятало, че обрязването увеличава сексуалната мощ) — оплаква се Ювенал. А през седмия ден, в събота, абсолютно отказвали да помръднат, което ги правело неподходящи за военна служба. „Постих по-сериозно и от евреин в събота“ — пише Август на Тиберий (разбирайки погрешно причината).

През нашия период, от Юлий Цезар до Нерон (и двамата ползващи се с почитта на евреите), привилегиите и правата им били потвърдени и зачитани из цялата империя и обикновено се съобразявали с тях при посегателства от страна на държавни служители или съперници. Годишният данък от една драхма, плащан от евреите от диаспората на Соломоновия храм, се превеждал цял и непокътнат дори когато Рим страдал от финансови кризи. Един центурион бил понижен в чин, защото си повдигнал туниката и се изпърдял на територията на Храма, показвайки с това презрението си към евреите. Римските знамена с орли или бикове трябвало да бъдат покривани, когато марширували из Йерусалим.

При неотдавнашните разкопки в Афродизиас, недалеч от Смирна в Турция, бе открит надпис в една от ложите на амфитеатъра, който гласи — „запазено за верните еврейски поданици на Негово императорско величество“. Афродизиас, който бил голям колкото Помпей, бил разрушен от земетресения през седми век и изчезнал от историята. Подобно на всяко друго градче в империята, той имал своята квота (макар да не съществували ограничения, както се подразбира от думата) евреи и надписът върху кремавия мрамор, с който бил прочут районът, изброява седемдесет имена, повечето от които не звучат като еврейски — а това означава, че става дума за прозелити, — за които също нямало ограничение.