Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 20

Малцина римляни биха могли или биха дръзнали да кажат, че някои от най-добрите им приятели са евреи. Император Гай би могъл и би трябвало да го каже, защото Ирод Агрипа е бил единственият му приятел, но, бидейки Калигула, той не го е направил и всъщност замислил гротескова обида, която едва не довела Агрипа до разрив на сърцето (вж. Главата „Калигула“). Евреите в Римската империя, колкото и да преуспявали, рядко се изравнявали с властимащите за разлика от евреите в Южна Африка или в двора на Едуард VII.

Само един евреин, племенник на александрийския философ и историк Филон, загърбил вярата си и станал префект на Египет, а също така началник на полицията и земеделието и член на преторианската гвардия — един от най-високите постове в империята. Йосиф, който бил много по-неизвестен, преминал по време на Юдейската война от едната страна на другата и се хвалел с римските си познайници; но родът, който едва ли не се побратимил с Юлиево-Флавиевата династия, бил този на Ирод Велики, макар самият той изобщо да не бил евреин.

Ирод дошъл от Идумея, или библейския Едом — в долния ляв край на съвременния Израел, във вътрешността на ивицата Газа. Същият Ирод от Новия завет, който изклал младенците — мазен, жесток и вонящ, подобно на Хенри VIII в края на своя живот, но с четири жени повече, — оставил след себе си впечатлението за ужас, какъвто трудно можел да се осмисли. Обездвижен от напредналата артериосклероза, параноичен и сякаш общуващ със семейството си единствено чрез мъчения и убийства, истинско чудо е, че е оцелял толкова дълго. На младини обаче, като прекрасен, атлетичен и добър арабин (малцина принцове от онова време биха си направили труда да платят откуп за по-младите си братя), Ирод успял да убеди римляните, и евреите, че е единственият човек, на когото може да се има доверие. Ползвал се с доверието и бил верен на Антоний, а след това, независимо че нямал пукнат грош, и на новия завоевател Октавиан (Август), който разширил владенията му и му имал пълно доверие. На тридесет и шест години благодарение на своя чар, дързост и политически гений (проявяващ се най-вече в подкупване на подкупвачите), той станал цар на Юдея, „приятел на Цезар, най-изтъкнатият не-римлянин в римския свят, прочут в цялата империя със своето богатство, великолепие и величие“.

Средствата му не идвали от данъците и макар да бил най-големият платец в античността и втори по величина строител след император Адриан, никога не бил длъжник. По линия на майка си, чийто баща бил търговец от Петра (не живописното местенце с розово-червени стени, но все пак един от най-доходоносните търговски центрове в света), той контролирал трафика между Изтока и Средиземноморието, бил собственик на палмовите и балсамовите горички около Йерихон, управлявал от името на Август медните мини в Кипър и делял печалбата от тях с него, а и отпускал заеми на други местни владетели.