Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 16
Антъни Блонд
„Скъпи фокеецо Ксантие, не се срамувай,
Родът й несъмнено е царски; оплаква може би
Разрухата на палата бащин.“
Лесно можем да разберем причината за появата на
Представителите на римската интелигенция често били потомци на роби. Бащата на Хораций бил освободен роб, който станал събирач на данъци или може би помощник на търговец, но бил достатъчно състоятелен, за да осигури приличен живот на сина си. Философът стоик Епиктет като момче бил роб на Епафродит, един от придворните на Нерон.
Разбира се, дори в Рим животът на робите можел да бъде изпълнен с унижения и жестокост. Овидий пише за окованите във вериги грънчари. Един римски аристократ на име Ведий Полион хранел миногите си с роби, допуснали „тривиални простъпки“. Четиристотинте роби (достатъчно голям брой, за да има нужда от
В ранния период концепцията за робството — за човек, помагащ на друг човек да оре земята — би могла да се опише като „невинна“, както се изразява историкът Момсен. Но с увеличаването на броя на робите се увеличил и страхът на римляните от тях. Например свързаните с робството закони от времето на Нерон били едновременно репресивни чрез страха и хуманни чрез елемента на справедливост. Законът, според който били екзекутирани робите на Педаний Секундус през 61 г., бил прокаран от Август, а любимият на учителите по класически езици Сенека, така прочут с милостта си, дори не си направил труда да присъства на мъчителните дебати в Сената, когато се решавало прилагането на закона в конкретния случай (професор Майкъл Грант предполага, че робът, убил господаря си, може би е бил влюбен в него!). Решението на Сената било наистина римско — законът е суров, но недвусмислен и трябвало да се изпълни.