Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 19

От четирите милиона евреи в римския свят (относително повече, отколкото в нашия) половината били напуснали (повечето доброволно и с радост) Юдея. Големият им брой би могъл да се дължи на това, че за разлика от повечето народи на античния свят те нямали обичая да убиват новородените си. Говорели езика на страната, в която се установявали — често гръцки, макар самите те да не се елинизирали. Можели да четат, но това не означава, че задължително разбирали (което никога не е било искано от тях) закона и молитвите на иврит. Били навсякъде, подобно на съвременните китайци в Европа — но не в контекста на китайски стоки и ресторанти.

В гръцката колония Марсилия имало хиляди евреи векове преди нашата ера. Възможно е евреите да са стигнали до Англия с финикийците и да са експлоатирали мините в Корнуол. Не се подчинявали на някаква централна религиозна власт (за разлика от също тъй вездесъщите католици от наше време) и единствената обща връзка помежду им било прочувственото им отношение към Йерусалим, реализирано в задължителния храмов данък от една драхма годишно. Евреите били особено силни в Александрия, където враждували с гърците и прекъсвали игрите. Големи били колониите им и в Антиохия, Кападокия, Понт, Фригия и Памфилия — всъщност по всички места, посетени от Павел по време на митарствата му. Когато през 62 г. той пристигнал в Рим, ескортиран от преторианците, в града имало 40 000 евреи и четиринадесет синагоги. Първата партида от хиляди евреи пристигнали като военнопленници при триумфа на Помпей повече от сто години преди това — през 61 г. пр. Хр. Те били продадени в робство според привилегиите на победоносния генерал. Но както видяхме (в глава „Робството“), с малко интелект и старание робът можел да получи свободата си. След това евреите се заселили от лошата страна на Тибър (където днес е Трастевере) като касапи, хлебари, майстори на свещници и лампи — били всичко друго, но не и лихвари, каквито ги изкарвали християните в една по-късна епоха. Някои били с лоша слава (и от време на време били прогонвани) като гадатели. Един еврейски актьор (както вече видяхме, доста съмнителна професия), който посрещнал Йосиф в Рим, успял да се намъкне в кръга на Попея вероятно като майстор на някакъв вид „церемонии“ в двореца.

Павел наел апартамент недалеч от преторианските казарми и живял там две години на собствени разноски, „като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено“, както се казва в края на Деянията на апостолите. Той бил единственият евреин в квартала. Можем да се запитаме какво ли се е случило после. Онова, което знаем, са легенди. Възможно е Павел да е умрял преди пожара в Рим през 64 г., но е малко вероятно да е оцелял след гоненията на Нерон срещу християните (които все още не били наричани така), защото, макар и да не са го причинили (както не го е причинил и самият Нерон), пожарът дал на императора удобен предлог да ги обвини в подпалвачество. Попея, любовница на императора и в крайна сметка негова съпруга, не била прозелит, но се отнасяла със симпатия към евреите и ги защитавала от обвиненията в палеж, които се стоварили с цялата жестокост върху християните — секта, неразличима за римляните от юдаизма.