Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 17

Притокът на роби се осигурявал преди всичко от завоеванията. Най-напред това били мъже, жени и деца от победените италийски градове. След това Рим бил наводнен от цялото население на Сардиния и дори се появил израз „евтин като сардинец“. С разширяването на империята робите се доставяли от цял свят и, както отбелязва Гибън, притокът спрял едва когато римската система на завоевания престанала да действа. Международната едра търговия била съсредоточена в малкия цикладски остров Делос, където по времето на Август дневният оборот възлизал на 10 000 роби. Преди да бъдат забранени, основните анонимни доставчици за пазара в Делос били пиратите и крадците на хора. Самият Юлий Цезар бил отвлечен на младини и държан за откуп. Като военачалник в Галия той описва продаването (продажбата на роби била негова страст) на 53000 адуатуци (победено галско племе) за един ден. Може би се е нуждаел от парите, за да се разплати с Крас…

За робите нямало униформи, в случай че осъзнаят колко много са всъщност. Системата се основавала на сила и понякога била разчупвана от още по-голяма сила. Сицилия била първата сцена на ефективни робски бунтове. На онзи злощастен остров окованите във вериги роби, предимно гърци, били използвани от едрите земевладелци в именията, осигуряващи повече от половината зърно на римския пазар. През 104 г. пр. Хр. Марий, побърканият син на римски конник на име Тит, въоръжил 500 роби с оръжия, взети от гладиаторско училище, и не след дълго разполагал с армия от 4000 души. Въстанието било потушено и всички участници — екзекутирани. Второто Сицилийско въстание продължило по-дълго. Двамата предводители на робите — Салвий, италиански либертин и укротител на змии, и един грък на име Атений, събрали армия от 60 000 добре въоръжени роби и 5000 конници, но ентусиазмът и негодуванието не са в състояние да държат сплотена една армия. Едва при въстанието на Спартак през 73 г. пр. Хр. римляните били сериозно застрашени от „своята огромна робска популация“, която ги превъзхождала в съотношение три към едно.

Спартак и победилият го Крас са прекрасни персонажи за епични филми — единият е благороден, прощаващ, героичен, а другият — алчен, жесток и лишен от чар, типичното противно лице на римския капитализъм. Крас, който имал робска школа и въртял търговия с роби в огромни мащаби, трупал състояние, като купувал горящи къщи на смешна цена. Той финансирал Цезар и бил третият човек в триумвирата с Цезар и Помпей. След четиригодишни усилия Крас успял да победи Спартак и разпънал бунтовните роби на кръстове по Апиевия път.