Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 15

Римлянин от сенаторското съсловие можел да бъде военен, администратор или адвокат (безплатен), но не и да се занимава нормално с бизнес — макар че колкото и странно да изглежда, спекулациите се смятали за нещо нормално. По-бедният римлянин, плебеят, който имал за продан единствено гласа си, никога не би се съгласил да продаде своя труд. Така цялата физическа и умствена работа била изпълнявана от роби. Те били доктори, секретари, библиотекари и икономи. По време на Гражданската война и двамата противници използвали роби като войници, а император Август — като лична стража. Гладиаторите и актьорите почти без изключение трябвало да бъдат роби, което обяснява падението на императорите Калигула и Нерон — представянето им в такива роли, макар и да доставило удоволствие на простолюдието, предизвикало фаталното отвращение на римската върхушка. Първият бил убит от млади благородници, а вторият — обявен извън закона със сенатски декрет.

Роденият на този свят човек бил кърмен, повиван, учен, хранен, забавляван и на практика често обичан от най-различни роби от люлката до гроба му. Дългогодишните роби били освобождавани от господаря си на смъртното му легло (класическият пример е Сенека), а останалите преминавали към наследниците като част от имуществото. Робите в Рим били изцяло вътре в обществото, а често — ако мога да си позволя тази волност — и вътре в господарите си. Към края на нашия период малко фамилии в Рим са останали без примес с робска кръв, което може и да е намалило прословутата римска суровост, но пък за сметка на това е направило римляните по-толерантни. Богатите си купували красиви роби и от двата пола за удоволствие и престиж, така както похотливите дукеси от осемнадесети век си избирали изящни младежи за лакеи или коняри — за да се хвалят с тях пред обществото и за лично удоволствие. Когато говори за аскетичните нрави и безразличието към плътските удоволствия на осиновителя си Антоний Пий, Марк Аврелий (забележителна двойка императори пуритани) добавя, че не обръщал внимание на „красотата на робите си“.

Робът в полето или в мината живеел несравнимо по-зле; една римска матрона, която притежавала много земя (същинска госпожа Хелмсли на своето време), твърдяла, че й излиза по-евтино да кара робите си да работят до смърт и да ги сменя с нови, отколкото да ги храни добре. Ако робите са писали любовни поеми, те не са достигнали до нас. В римската литература има произведения, описващи любовта и страстта на господарите към робите си — най-прочуто от тях е втората „Еклога“ на Вергилий. Отчаяната любов на Коридон към Алексис е описана надълго и сърцераздирателно. Уви, разглезеното момче роб принадлежало на друг. Подобна красота на свободния пазар струвала 24 000 денария — сума, за която днес може да се купи „Порше“. Най-обикновен роб в началото на нашата ера струвал само 500 денария, а дневната му работа — половин денарий. Поетите обаче не се интересували от тях. Размерите на империята, мащабността и разнообразието на завладените от нея територии означавали, че робите, появяващи се анонимно на пазарите, можели да идват отвсякъде и да бъдат който и да било. Хораций, съвременникът на Вергилий, пише на свой приятел: