Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 141

32

По онова време голяма част от Северна Европа била незаселена. Когато римляните напуснали Британия, островът останал пуст, докато не бил преоткрит векове по-късно от ирландски свещеници, стигнали до него с примитивните си лодки.

33

Срв. Ейбръхам Линкълн: „Сенаторите са свине и трябва да бъдат бити като свине“.

34

През двадесет и двете години на своето управление Тиберий екзекутирал само седемдесет и трима свои противници (далеч по-малко в сравнение с Клавдий, Калигула или дори Август).

35

Един професор от Британското училище в Рим, който пожела да остане анонимен, ме увери, че това е възможно, ако децата се обучат достатъчно рано. – Б. пр.

36

В римската история често се повтарят едни и същи или почти едни и същи имена. Например в бащиния род на Нерон в рамките на пет поколения има трима на име Луций Домиций Ахенобарб и двама Гней Домиций Ахенобарб.

37

Това име не се задържало (за разлика от юли на името на Цезар и август на името на Август) заради злословията по адрес на Калигула след смъртта му. Римските месеци от септември до декември си остават непроменени като числителни (юлианският календар започвал през март) и това несъмнено ще се запази завинаги – докато римляните владеели света и можели да правят подобни неща, в наше време подобни промени в номенклатурата биха били трудни. Може би лобитата на майка Тереза или Ганди ще приемат предизвикателството?

38

Anthony A. Barrett, Caligula, The Corruption of Power, Batsford, 1989; Arthur Ferril, Caligula, Emperor of Rome, Thames and Hudson, 1991. Авторите, макар очевидно да симпатизират на императора, не са съгласни един с друг – за Барет Калигула е рационален, докато за Ферил е истинско чудовище.

39

Професор Барет си направил труда да състави списък на жертвите: двама унизени, девет докарани до самоубийство, единадесет екзекутирани, един приятел на Сенека и една актриса – измъчвани, Секст Помпей (на когото било забранено да използва родовия прякор „Велики“) – уморен от глад, един гладиатор на име Колумб – отровен, и един сенатор, наръган от собствените си колеги.

40

Внукът на Тиберий Гемел виждал съвсем ясно опасността за собствения си живот. Той пиел лекарство против кашлица и когато Калигула надушил дъха му, решил, че приема противоотрова. Когато бил обвинен, Гемел произнесъл прочутия си отговор – „Противоотрова? Че каква противоотрова може да има против Цезар?“

41

Престъплението на сина, за което бил задържан най-напред, било в това, че бил прекалено добре облечен. Бащата направил грешката да се моли за живота му. След първата вечеря бил принуден да върне жеста в деня на погребението, когато се държал, сякаш не се е случило нищо. Сенека, който разказва тази история и самият той едва не бил екзекутиран заради една своя прекалено добра реч в присъствието на Калигула, обяснява, че бащата имал друг син и не желаел да застраши и неговия живот.

42

Филон описва как императорът приел делегацията, докато оглеждал новата украса на един от дворците си и тичал от стая в стая, докато (вероятно) по-възрастните молители се задъхвали зад него. От време на време се обръщал през рамо и им изръмжавал или ги питал неща от сорта на „Защо не ядете свинско?“ и „Нима сте богомразци, които не вярват, че съм бог… признат от всички други народи… но не и от вас?“ Гърците хихикали и се радвали на затруднението на евреите. Филон не споменава какво е казал Калигула на тях. Накрая императорът се отегчил и ги пуснал да си вървят по живо по здраво с думите, „Тези хора ми се струват повече нещастни, отколкото лоши…“