Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 134
Антъни Блонд
Рим бъкал от хора от всякакви раси — доброволни емигранти, привлечени във великия град от провинциите, а също така и потомци на военнопленници, докарани тук като роби; някои от тях биха могли да бъдат сред клиентите на Квинт и да водят съдебни дела единствено благодарение на него. Всъщност тълпата на Форума би могла да бъде макрокосмос на собственото му домакинство — гали, испанци, траки, кападокийци (от Източна Турция), сирийци, гърци, галатеи, нумидийци и македонци; едва ли би имал вземане-даване с евреи заради шантавите им навици, странната диета и твърдия отказ да работят всеки седми ден — право, потвърдено от първия им протектор Юлий Цезар.
Квинт изпраща един слуга за всекидневника, разпространяван край трибуната на Форума; днес ще се среща с Нерон и би трябвало да знае какви са (официалните) новини. Не след дълго заедно с малкия си кортеж започва да се изкачва по Палатин към двореца на Нерон и си проправя път през любопитната тълпа пред портите — тези хора няма защо да се страхуват от жестокостта и завистта на своя император и дори го харесват. Квинт се надява Нерон да бъде в добро настроение и се пита дали няма да бъде претърсен за оръжие — императорът е развил страхотна омраза към хората от неговата класа. (Намираме се в началото на 64 г., когато смъртта на менторите Сенека и Бур и убийството на майка му е свалило всички задръжки на двадесет и седем годишния властелин на света.) Официално Квинт се води „приятел на императора“, който обича да го вижда в двора; сеща се с безпокойство, че императорът харесва още повече да го вижда как аплодира все по-честите му прояви в театъра. Нашият приятел се поема от либертин, който играе ролята на портиер, и застава непретърсен пред императора, който го приема достатъчно великодушно — с целувка, като дори си спомня името му. Нерон не носи тога, а някаква копринена одежда с шалче около дебелия си врат. Очите му са сиво-сини и леко изпъкнали, краката — стройни, макар да започва да прави шкембе; косата му е жълтеникава, пръстите — покрити с пръстени, кожата му е на петна и вони на парфюм, но въпреки всичко има своя чар, както ще признае Квинт пред гостите си довечера (естествено, като спести останалите подробности — шпионите са навсякъде).
Оказва се, че Нерон не се нуждае от мнението му тази сутрин, нито пък (за което Квинт благодари на любимия му бог Аполон) е поканен на вечеря в двореца — пиршеството представлява същински маратон, започващ по обяд и продължаващ често до след полунощ. Нормалните римляни ядат своята