Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 132

Клиентите са граждани, понякога бедни роднини, които трудно биха свързали двата края без известна милостиня от някой големец. Квинт не е баснословно богат или влиятелен, нито пък има патронажа на някоя голяма държавна институция — не контролира водоснабдяването на града или доставките на жито, нито пък управлява провинция, но все пак е достатъчно високопоставен, за да има и в известна степен да се нуждае от хрантутници за взаимна подкрепа. Парите му, за които не се грижи самичък, идват от наемите на собственост в Рим, от имения в Сицилия и Северна Африка и от различни ферми, пръснати из цяла Италия; сумата е достатъчна, за да му позволи да живее толкова елегантно, колкото някой благородник от осемнадесети век, включително да поддържа вили в Путеоли и Анциум, от време на време да залага сериозно на конни надбягвания, да купува накити на съпругата си, понякога да посещава (в анонимна носилка) най-скъпия бардак в Рим (все пак, макар и да е добър човек, той не е пуритан) и накрая, но не на последно място, да дава всеки ден подаяния на клиентите си. Отначало те били във формата на храна, която гладният клиент можел да сготви на улицата, пред къщата, но в наше време храната е заменена от пари. В замяна на това покровителство, което би могло да бъде брутално и зло или благонравие и щедро, в зависимост от настроението на патрона (клиентите нямат право да са в настроение), Квинт бива аплодиран навсякъде и всеки път, когато говори (би бил необичаен римлянин, ако не му харесва да чува собствените си стихове) — независимо дали като поръчител в съда или в Сената.