Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 136

През 33 г. пр. Хр. Агрипа направил преброяване на термите в Рим и се установило, че са 170. Като едил той субсидирал най-ниската входна такса, възлизаща на четвърт „ас“ (най-дребната монета), така че гражданите да могат да се насладят на лукса в тези дворци на удоволствието срещу малко пари и в течение на цели часове. По времето на Квинт най-големите подобни заведения — баните на Диоклециан и Каракала, заемащи съответно тринадесет и седемнадесет хектара, още не били построени. Баните зад Пантеона били любими на патрициите, така че той отива именно там — новите бани на Нерон са прекалено знойни за вкуса му.

Когато била предложена за първи път, концепцията за голотата накърнила чувствата на римляните, тъй като им напомняла на гръцкото декадентство и ексхибиционизъм; практиката обаче била възприета бързо (макар че двата пола били разделени — не в различни помещения, а в различни часове). За упражненията Квинт се съблича и се намазва със смес от восък и олио, върху което се посипва прах. Може да играе различни игри, да блъска тежка медицинска топка или да се упражнява с гири. Доста почтени граждани и понякога дори императорът лудували с приятелите си, неразличими в еднаквите си спортни туники — единствената разлика била, че възрастният богаташ понякога се съпровождал от роб, който му подавал случайно изпуснатата топка, както и от личен теляк. Мръсен и потен, Квинт отива в съблекалнята (пищно украсена за разлика от приличащите на болница съблекални от нашата епоха); оттам минава в една от sudatoria, или сухите бани, за да се изпоти още повече, след което се прехвърля в така наречения caldarium, където ляга и бива поръсван с гореща вода, преди тялото му да бъде изстъргано със стъргалка. Накрая тича към frigidarium-а и скача в басейна със студена вода. Плиний Стари, Марциал и Петроний, който добавя, че неговият герой (или селяндур) Трималхион събира гостите си за вечеря в банята, отбелязват единодушно, че тази процедура е добър проводник на римския идеал за mens sana in corpore sano; и наистина комфортът, великолепието и чистотата на римските бани, които били общодостъпни и почти безплатни, вероятно измествали ежедневния ужас и вонята на света отвън.

Квинт бива отнесен нагоре по хълма в носилка заедно с един от гостите, когото е обещал да вземе в банята, и двамата клиенти, негови освободени роби, които ще бъдат възнаградени за помощта им през деня; наградата ще бъде вечеря, която ще включва и представянето им на неговия „консулски“ (почетен) гост — квестора от хазната — и малко мръвки, които ще могат да приберат в кърпите си. Веднага щом се прибира и слиза от носилката със своето наметало и тога, Квинт се озовава в центъра на лудницата, царяща преди най-добре организираните вечерни гощавки. Готвачът не е на себе си от пристигането на калкана (отчасти обиден, че е пропуснал комисионата, която би добавил към своя peculium, ако лично беше купил скъпата риба), а Ганимед I избухва в сълзи при вида на своя приемник, новозакупения виночерпец от Нумидия. Жена му Корнелия, кръстена на праведната и енергична майка на Гракхите и притежаваща характерния за съименницата й такт, успокоява двамата слуги, които от толкова (може би прекалено?) дълго са част от семейството. Синът му се бори със стиховете, съчинени специално за него от придворния поет на Квинт, и заплашва, че няма да си каже стихотворението. Всеки римски господар има пълното право да го напердаши здравата, но Квинт посещава игрите, въздържа се от пръчката вкъщи и изобщо е честен и справедлив човек. (А и за разлика от някои свои съвременници няма навика да предлага по-лошо вино и храна на по-маловажните си гости.)