Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 124

Гъбата, дадена на Клавдий от Агрипина, била мухоморка, която прилича на най-ценената гъба в древността — манатарката; мухоморката днес е известна също и като „цезарова гъба“.

Милиони мидени черупки замърсявали римските градове; лакомството било внасяно от Галия, а Англия започнала свое собствено производство. Големият експерт бил дегустаторът Муциан, който според Плиний можел да направи разлика между десетте достъпни по онова време вида — от Мраморно море до брега на Арморика, в това число бреговете на Триполи, Болия, Истрия, Лациум и Астурия. Дядото на Катилина бил прочут с рибарниците си — piscinae — и отглеждал своите спариди в езеро Лукрино с миди, които отглеждал в специално конструирани от него развъдници. Избирал мидите от Тарент или Бриндизи. Продаването на излишъка му докарало цяло състояние. Рибарниците, изградени от средновековните монаси след варварските нашествия, са по римски образец — просто по-добър не можел да се намери.

Малко след завладяването на Галия през 58-52 г. пр. Хр. развъждането на миди станало една от най-големите индустрии в държавата. Естествените развъдници от всички галски крайбрежия осигурявали превъзходни образци. Гърците оценили галските миди много преди появата на римляните. Страбон например възхвалява мидите на Етан дьо Вег недалеч от Марсилия. Плиний говори за мидите на Медок, а през 4 в. Авсоний ни дава изключително интересна информация за мидите. И докато Цезар разделя Галия на три части, префектът поет Авсоний дели страната според качеството на нейните миди! На първо място е Медок, откъдето е авторът — всъщност той е роден в Лион и е от гръцки произход — родът му се преселил в Галия преди идването на римляните. След това е Прованс и Марсилия, Етан дьо Вег и Порт-Вендре; мидите от този район се смятали за равни на мидите от Неаполитанския залив и езерото Лукрино. Пак във втората категория попадат районите Сентон и Калвадос. На последно място са мидите от Арморика в страната на пиктите, Ла Венде, следва Шотландия и на последно място — Бизанциум!

Някои видове риба били на особена почит; сред тях е барбунът, ценен особено заради мозъка му. Една риба с тегло четири и половина фунта била обявена на търг от Тиберий; наддаването между Апиций и един друг богат и лаком тип било много оспорвано и накрая лакомникът спечелил, като платил за удоволствието цели 30 000 сестерции (около 4000 лири стерлинги)! Уловеният от Домициан калкан бил толкова огромен, че Сенатът специално се събрал да обсъди най-добрия начин за запазването му. Гай Хурий бил първият, който започнал да използва различни рибарници за змиорки. Той осигурил 6000 змиорки за пиршествата, с които Юлий Цезар отпразнувал своите триумфи, но ги дал като заем, тъй като не бил склонен да ги разменя срещу пари или какъвто и да било друг вид разплащане. Когато продал най-малкото си имение, получил от него 4 000 000 сестерции, най-вече заради вървящите с имота рибарници. След тази случка умовете на много хора били завладени от мисълта за лични рибарници. В Баколо, в района на Байя, ораторът Хортензий имал рибарник, който отглеждал една змиорка и толкова много я обичал, че плакал със сълзи, когато умряла. В същата вила съпругата на Друз, Антония, сложила обеци на любимата си змиорка; някои хора копнеели да видят Баколо именно заради прочутата риба.