Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 125

Рибата тон, кефалът и другите, срещащи се в изобилие риби в Средиземноморието, били преследвани като дивеч в лагуната на Бер с делфини. Речната риба, особено от Галия, морските анемонии, които са все още любими в Никозия, и сьомгата от северните реки също не били за пренебрегване.

Охлювите и съселите също били събирани, отглеждани и консумирани с ентусиазъм. Фулвий Липин пръв започнал да отглежда охлюви в Тарквинии около 50 г. пр. Хр. Той ги сортирал в четири групи, като всяка получила свой отделен vivarium — белите охлюви от Реате, илирийските, които били прочути с размерите си, африканските, известни с бързото си размножаване, и африканските слънчеви охлюви с техните превъзходни качества. Липин ги угоявал с неферментирал гроздов сок и шпелта, Апиций пък има рецепта за охлюви, хранени с мляко. Марк Барон пише, че развъждането на охлюви се превърнало в такава мания, че черупките на някои побирали по единадесет литра.

Съселите били отглеждани в клетки в продължение на около осемнадесет столетия, от гърците до Средновековието. Римляните ги държали също и в глинени съдове и ги хранели с жълъди, смокини, орехи и кестени, а когато достигнели желаните размери, вкусните мръвки били приготвяни с мед.

През 162 г. с Lex Faunia било забранено угояването на кокошки с цел да се икономиса жито. Римляните заобиколили забраната, като започнали да кастрират младите мъжки птици. Скопените петли ставали до два пъти по-големи и наддавали като същински евнуси. Кокошките също били кастрирани.

Римляните били вещи в централното отопление и водопроводните инсталации и дори имали отоплявани с пара инкубатори за яйца. Кокошките се използвали не само за храна, но и за жертвоприношения. Пилетата, които са разновидност на азиатската могилна птица, се появили в Гърция през 5 в. пр. Хр., като тръгнали от Малайзия, били одомашнени в долината на Инд, откъдето попаднали в Персия и оттам — в Лидия на цар Крез и в Гърция. Хораций смятал, че удавената във вино кокошка е особено вкусна. Римляните използвали за храна всички домашни птици, които ядем ние (с изключение на пуйката, която тогава все още си стояла отвъд океана), както и някои, които не употребяваме — лебеди, щрауси, жерави, щъркели, червеношийки, врабчета, бекаси и дроздове (справка — гощавката у Трималхион), авлиги, дори чайки и пеликани…

Единствената готварска книга, достигнала поне отчасти до нас, е компилация от четвърти век и съдържа рецептите на някой си Апиций, гастроном от първи век, който се самоубил, когато пресметнал, че не разполага с достатъчно средства, за да продължи да живее като чревоугодник. Този Апиций е съвременник на Тиберий. Възможно е обаче да е имало четирима души със същото име, всеки от различен век. Дори да приемем, че книгата De Re Coquinaria е на Аспиций от първи век, несъмнено към нея са добавяни и по-късни рецепти. От тях и от други различни предписания можем да предполагаме каква точно е била на вкус римската храна и що за консистенция е имала.