Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 122

Истински деликатес на една изискана патрицианска вечеря било блюдото, съдържащо свински вулви и гърди. Имало спорове коя вулва е по-добра — дали тази на свиня, пометнала първото си котило (Плиний), или на нераждало животно. Или пък дали циците на стерилна свиня са по-добри от тези на кърмеща… смахнатият император Хелиогабал бил в състояние да поглъща и едните, и другите десет дни без прекъсване.

Саламите също били популярни. Римляните произвеждали свои видове и разширили репертоара си благодарение на галите; както изглежда, производството на салами не се е променило особено много в Италия и Франция за последните 2000 години. Имали са circelli tomacinae и incisia — малки наденички тип чиполата; pendulus — голям салам от черво; hilae — много тънки салами; tuccetae — специалитет от Цизалпийска Галия — дълъг салам от смесено свинско и говеждо месо. Имали салами като мортадела, а галите правели нещо като andouillettes, което вероятно било нещо като пушена кървавица с мляко и кръв — деликатес на canabae, селищата на едуанските месари, които отваряли магазини и заведения недалеч от римските селища.

Шкембето (omasum), напълно келтско ястие, било любимо за римляните и се приготвяло с лук и чесън — зеленчуци, внасяни в огромни количества от Галия. Гало-римляните и самите римляни несъмнено обичали дреболии — свински глави, салами и кървавици; в Нарбон, Бордо, Колон и Реймс са открити релефи, изобразяващи работещ галски месар — lardarius.

Тлъстият черен дроб от гъска и патица бил смятан за деликатес от дълбока древност. Древните египтяни първи забелязали феномена и оценили по достойнство вкуса и най-вече текстурата му. Около 400 г. пр. Хр. египтяните изпратили на спартанския цар Агезилай тлъст гъши дроб. Един атинянин, писал през трети век, цитира прочутия готвач Архестрат: „Черен дроб, или по-скоро душата на гъската“.

Гърците били добри в угояването на гъски и римляните не останали по-назад. През 2 в. пр. Хр. Катон обяснява: „За да угоиш кокошки или гъски, затвори млади квачки, започващи да носят, прави топчета от брашно с вода или накиснат ечемик и го пъхай в човките им… храни ги два пъти на ден и им давай вода по обяд, но не оставяй водата при тях повече от един час. По същия начин храни гъската, само с тази разлика, че първо я оставяй да пие и й давай храна и вода два пъти дневно“. Колумела дава същите съвети през 1 в., а Паладий, който живял през 4 в., казва, че птиците трябва да бъдат на вегетарианска диета и да се държат на топло и тъмно, докато се угоят, след което да се оставят така още петдесет дни.

Плиний се съгласява, че римляните харесали черния дроб на галските гъски (пак стана дума за гали), пристигнали „на крак в Рим чак от Морини (Пикардия); онези, които се уморявали, бивали слагани най-отпред, така че останалите да ги бутат напред“. Плиний продължава по темата за гъшия черен дроб. „Угояването на птицата уголемява черния дроб и след като се извади, го правят още по-грамаден, като го накисват в подсладено с мед мляко.“ Хораций смятал, че „огромният дроб“, както го нарича Ювенал, задължително трябва да е от бяла женска гъска…