Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 126

Рим започнал съществуването си на солните кръстопътища и жителите му много добре знаели, че солта е особено важна за живота — част от заплатата на римските войници била изплащана в сол, откъдето е и думата „salary“. Нямало хладилници и всяко месо или риба, които не се изяждали веднага, били осолявани. Внасяните от Изтока подправки били необичайно скъпи и колкото повече подправки, билки и аромати имало в едно ястие, толкова по-горд бил домакинът и толкова повече се впечатлявали гостите му.

Царят на подправките бил пиперът. Повечето от рецептите на Апиций започват с щедра доза пипер. Сладкият сос за змиорка можел да съдържа пипер, девесил, риган, мента, лук, мед, сварено вино и рибен бульон. С пипер се поръсвали или задушавали круши, ябълки и дюли — практика, запазила се и през Средните векове; понякога поръсваме с пипер ягоди, а мароканският tajin (агнешко със сини сливи, канела и много пипер) силно наподобява римските кисело-сладки ястия; от това може да се предположи, че голяма част от римската кухня е заета от Изтока и Гърция. Пиперът добавя пикантност, но не и ароматен или екзотичен вкус или миризма; въпреки това и независимо от цената му бил ползван за всеки вид храна и бил абсолютно задължителен за римската кухня.

Да придобием известна представа за цената му: през 390 г. Диоклециан със специален едикт фиксирал цената на черния пипер на петнадесет денария (около 40 лири), на небеления — на четири денария (към 24 лири) и на белия пипер — седем денария (14 лири). Какво огромно перо от доходите на едно средно семейство! Така наречените honestiores (хората, които не се нуждаели от държавни помощи) декларирали в муниципиите, че разполагат с капитал от 5000 сестерции, а един автор изчислил, че средно заможно семейство с достатъчно роби се нуждаело от 20 000 сестерции, за да преживява! Нищо чудно, щом пиперът бил толкова скъп — а да не забравяме, че римският фунт е по-малък от английския.

Чуждите монарси, васали на имперския град, давали пипер на консули, сенатори, генерали и на практика, на всякакви магистрати. Когато през 408 г. кралят на вестготите Аларик превзел Рим, поискал 5000 фунта злато, 30 000 фунта сребро и 3000 фунта пипер. Просто било невъзможно да се изяде такова количество — пиперът се разваля. Той бил символ на положение — мухлясващо злато.

И ако пиперът се слагал в гозбата от готвача, то канелата, кардамонът и индийското орехче се смесвали и се слагали заедно в почти всяко ястие, също като солта и пипера днес. Сместа се използвала както при готвенето, така и за поръсване на готовата храна непосредствено преди сервирането й. Джинджифилът, индийският нард и карамфилът също заемали челни места в списъка на вносните подправки. Индикация за римската треска за подправки през 1 в. е фактът, че те съставляват четиридесет и четири от общо осемдесет и шестте стоки, внасяни в Средиземноморието от Азия и брега на Източна Африка. (Сред останалите ще открием дресьори на слонове, евнуси, папагали, палмово масло, памук и готвачи.)