Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 121

Имали ли са римляните спагети? Никой не може да отговори положително. Марко Поло не е донесъл макароните в Европа. Ако съдим по италианските преводи от осемнадесети век на сатирите на Хораций и епиграмите на Марциал, може да останем с впечатление, че римляните се консумирали паста, тъй като pastillas се превеждало като „малки пасти“; във всички преводи преди четиринадесети век обаче тази дума фигурира като „малки кръгли питки“. Друго тълкуване е крокети. Марк Варон от I в. казва в своята енциклопедия, че pastillum е кифла; ерудираният французин от седемнадесети век дьо Кан излязъл с теорията, че pastillum е млин с месо — или с други думи, равиоли! Възможно е римляните да са имали пълнени тестени произведения като равиоли, гночи и тортелони. Дългите спагети биха били трудни за ядене без вилици или пръчки.

Щом империята укрепнала, териториите й били разширени, всичко било под контрол и представленията следвали едно след друго, интересно е да разгледаме подправките, ароматите и другите безвкусни за нас смеси, които римляните използвали най-често. Единствата гледна точка, с която разполагаме в случая, е на самите римляни — те знаели какво искат и смятали, че знаят как да го приготвят по най-изтънчен начин. Списъкът с продукти на тяхно разположение бил огромен — римляните се поразходили из Галия и научили доста неща от галите, макар че римските автори неизменно описват северните си съседи като груби и просташки мародери. Може би само едно-единствено племе (това на арверните, прадедите на хората от днешен Оверн) отговаряло на този груб и шумен имидж. Благодарение на галите римляните се запознали с гъшия дроб, стридите, буретата и матраците (много удобни за излягане след преяждане) и си осигурявали вино на разумни цени.

Галското влияние, наред с това на северните германски племена, било значително — оттам са вестфалската шунка, наденичките, а може би и черният хляб. Римляните обичали пушено свинско, докато гърците не си падали по този начин на приготвяне/запазване на храна, а просто варели. Именно народите на Северна и Централна Европа, които били предимно ловци и не особено изтънчени готвачи, с много свине и неизбродими гори, най-вероятно са изобретили практичния и вкусен метод на опушване, който се прилага и до днес, особено в Германия и в страните на север. Продаването на опушена и осолена шунка на римляните осигурило богатство на германците. В края на краищата вестфалската шунка, баварските наденички и останалите им деликатеси са скъпи и в наши дни. Независимо дали шунката е дошла от север, от Галия или Испания, Марциал, Катон и други автори превъзнасят превъзходния й вкус и отбелязват, че тайната й съставка са жълъдите. Испанските и корсиканските шунки и до днес са обичани заради привкуса им на жълъди. Римляните не обръщали особено внимание на телешкото. Най-много им допадало свинското, приготвено по всевъзможни начини. Гален твърди, че вкусът му бил като на човешко месо. Може би това е препоръка? Както изглежда, за римския вкус не съществуват ужасни асоциации.