Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 119

Това е менюто в списъка, но описанието на един от гостите на Петроний е далеч не така безпристрастно:

„Най-после се настанихме на трапезата и александрийски роби ни поляха на ръцете снежна вода. След това идеха други, които коленичиха при краката ни и с голяма грижливост ни очистиха зажулеците на ноктите. Дори и в това тъй досадно занятие те не мълчаха, но го съпровождаха с песен… Човек би помислил, че се намира пред хор на пантомима, а не в трапезарията на господарска къща.

Поднесоха ни твърде фин ордьовър. На подноса стоеше направено от коринтски бронз магаре с дисаги, в които имаше от едната страна бели, а от другата — черни маслини. Отгоре над магарето имаше две блюда, които образуваха свод. По ръба им беше изрязано името на Трималхион и тежестта на среброто им. На мостчета, споени от едното до другото блюдо, висяха печени реавки, посипани с мед и маково семе. Освен това върху малка сребърна скара бяха сложени горещи наденици и под тях — сирийски сливи и нарови семки.“

Пристига самият Трималхион, закача се, ругае и се показва, след което донасят поднос с кошница върху него:

„[В нея] имаше дървена кокошка с разперени крила като квачка. Приближиха се веднага двама роби и под звуците на музиката започнаха да претърсват сламата и раздадоха на гостите пауновите яйца, които намериха в нея.

Трималхион обърна погледа си към тая сцена и каза: „Приятели, аз поръчах да насадят кокошката на паунови яйца. Боя се, бога ми, да не са вече размътени.

Но нека опитаме дали още могат да се сърбат.“

Дадоха ни лъжици, които не бяха по-леки от половин фунт. С тях разчупихме приготвените от тестото яйца. Насмалко щях да изхвърля моя дял, защото ми се виждаше вътре нещо като запъртък. Но когато чух един от постоянните гости да казва: „Тук трябва да има нещо добро“, опипах черупката с пръсти и намерих един много тлъст бекас, увит в яйчен жълтък с пипер.“