Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 117
Антъни Блонд
Само в една епиграма Марциал споменава няколко любими римски гозби — марулята се сервирала като първо; лукът, рибата тон и яйцата са нещо като
Лукул бил умерен млад мъж и забележително добър военачалник, който победил двама от най-силните владетели на своето време — царя на Понт Митридат и арменския цар Тигран. Кампаниите му го направили приказно богат и благодарение на тези новопоявили се средства започнал да си набавя деликатеси от целия свят, без да обръща внимание на цена, здраве и — по всяка вероятност — фигура. От Понт или Кападокия той донесъл в Европа черешовото дърво. Разпратил хора из целия известен тогава свят да търсят редки и деликатесни ястия — стриди от Колчестър, фламинго от Нил, пауни от Персия. Плащал на месарите си пребогато. Имал три вили на брега на Неаполитанския залив, където построил
Лукул действал с такъв размах, че трябвало да прокарва акведукти и тръби от планините, за да осигури прясна вода за рибарниците си. Подражавайки на Фулвий Липин, който си направил ловно стопанство в Тарквинии, Лукул, Барон и Петроний също добавили ловни паркове към именията си, където се охранвали внесени отдалеч благородни елени, антилопи, газели и муфлони за пиршествата. Дивото прасе не било популярно до началото на империята — то се смятало за всеобща напаст, тъй като съсипвало селскостопанските райони около Рим. По-късно обаче поднасянето на цял печен глиган било задължителен елемент на всеки уважаващ себе си пир. Смятало се, че заекът запазва красотата, и император Септимий Север го употребявал всеки ден. Голямата градина на Лукул в центъра на Рим станала обект на желанието на Месалина и тя по типичния си начин успяла да се сдобие с нея малко преди смъртта си; всъщност Месалина умряла в градината от прободните рани по заповед на съпруга й, император Клавдий.