Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 117

Само в една епиграма Марциал споменава няколко любими римски гозби — марулята се сервирала като първо; лукът, рибата тон и яйцата са нещо като salade nicoise; белият боб с розов бекон приличат на френското ястие haricots blancs aux lardoons, а наденичката ще я видите във всяко италианско ресторантче. Римляните си падали по студените ястия, шунките и надениците. Лупината и горещият грах били обичани и обичайни „коктейлни“ мезета, сервирани преди, след (както е в случая) или по време на основното ястие.

Лукул бил умерен млад мъж и забележително добър военачалник, който победил двама от най-силните владетели на своето време — царя на Понт Митридат и арменския цар Тигран. Кампаниите му го направили приказно богат и благодарение на тези новопоявили се средства започнал да си набавя деликатеси от целия свят, без да обръща внимание на цена, здраве и — по всяка вероятност — фигура. От Понт или Кападокия той донесъл в Европа черешовото дърво. Разпратил хора из целия известен тогава свят да търсят редки и деликатесни ястия — стриди от Колчестър, фламинго от Нил, пауни от Персия. Плащал на месарите си пребогато. Имал три вили на брега на Неаполитанския залив, където построил vivaria (рибарници), някои от които били със сладка вода, а други — с морска. За отглеждане на екзотични птици построил птичарник, за да може да се наслаждава на печен дрозд, докато другарите му летели наоколо. Освен дроздове, славеи и чучулиги, имало жерави, чиито очи бивали изваждани, преди да бъдат угоени, папагали и дропли. Опитвани били и щрауси, но се оказало, че са много жилави, дори и след сериозно варене. (По времето на Хелиогабал — наистина смахнат тип, за чието управление никой не тъгувал — на едно пиршество поднесли 600 глави на щрауси; мозъкът им се смятал за единствената годна за консумация част. Може би императорът е имал право. Освен това хранел кучетата си с гъши дроб. Защо? Защо пък не…)

Лукул действал с такъв размах, че трябвало да прокарва акведукти и тръби от планините, за да осигури прясна вода за рибарниците си. Подражавайки на Фулвий Липин, който си направил ловно стопанство в Тарквинии, Лукул, Барон и Петроний също добавили ловни паркове към именията си, където се охранвали внесени отдалеч благородни елени, антилопи, газели и муфлони за пиршествата. Дивото прасе не било популярно до началото на империята — то се смятало за всеобща напаст, тъй като съсипвало селскостопанските райони около Рим. По-късно обаче поднасянето на цял печен глиган било задължителен елемент на всеки уважаващ себе си пир. Смятало се, че заекът запазва красотата, и император Септимий Север го употребявал всеки ден. Голямата градина на Лукул в центъра на Рим станала обект на желанието на Месалина и тя по типичния си начин успяла да се сдобие с нея малко преди смъртта си; всъщност Месалина умряла в градината от прободните рани по заповед на съпруга й, император Клавдий.