Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 115

В разцвета на империята богатите римляни закусвали сирене или извара с мляко или вино — донякъде като съвременните холандци или немци. Малко се говори за сънната по време на банкетите им. А когато така наречените варвари сложили край на империята през 5 в., те също се оказали големи почитатели на сиренето; но онези, които овладели и развили тайните на приготвянето му се превърнали в новите пионери в тази област, били монасите бенедиктинци и цистерцианци. Освен това те продължили производството на вино и ликьор, рибовъдството, пчеларството и всички онези изтънчени изкуства, на които се радвали римляните и които били прекалено изтънчени и чужди за варварите.

Но да се върнем към хляба. Някъде към 168 г. пр. Хр. имало голям приток на професионални хлебопекари от Гърция. Дотогава богатите карали робите си да месят хлябовете по домовете им и дори ги карали да носят ръкавици и маски, за да не попада в тестото пот и неприятен дъх. Гърците успели да проникнат в Галия много преди идването на римляните и установили с галите чудесни взаимоотношения. Галите открили, че бирената мая е добър набухвател, и заедно с гърците направили добър кулинарен отбор. Към 31 г. пр. Хр., по време на управлението на Август, в Рим имало 329 пекарни, държани от гърци с помощници гали. На тези имигранти било позволено да образуват collegium (гилдия), но станали обект на сериозни регулации, когато този съюз станал затворен. Ако си син на пекар, трябва да станеш пекар и нямаш право да се занимаваш с друга професия, дори и да си женен извън гилдията. На един прочут хлебар на име Вергилий Еврисак бил издигнат огромен паметник след смъртта му, но на сина му не било позволено да стане жрец, юрист и дори военен. Хлебарят трябвало да спаси републиката или империята, преди да може да седне в Сената; ако искал да го направи, трябвало да излезе от гилдията и да прехвърли цялото си имущество на задругата на pistores (пекарите). Подобно на съвременните масони, те е и имали тайни поздрави, посветителни ритуали и религиозни събирания. Интересно е да се отбележи, че в техническо отношение хлебарите били доста добре оборудвани, използвали коне вместо роби в мелниците си и приготвяли хляба в тухлени пекарни. Хляб купували само мъже, независимо дали са роби или свободни.