Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 116

Еврисак и неговите колеги били нещо като Поален в Париж — скъпи, специални и с дълги опашки. Жените не се допускали по никакъв повод в колегията на пекарите, но за сметка на това пък те можели да членуват в гилдиите на зарзаватчиите, шивачите и кръчмарите. Хлябовете обикновено били кръгли, с оформени по всевъзможен начин горни страни, най-често във формата на гъба, подобно на нашите питки. Откритите в Помпей погачи били оформени като осемлистни цветя — форма, която и до днес може да се открие във Франция и Сицилия. Вероятно подобни погачи са били правени от финото пшеничено брашно siligineus, особено харесвано от патрициите; хлябовете, наричани plebeius, били по-груби, от непресято брашно, предназначено да напълни стомасите на плебеите (може би днешното брашно с триците, но вероятно примесено камъчета и гъгрици). Римляните имали и еквивалент на pian de seigle (ръжен хляб), който ядели със стриди — ostrearius.

Римляните имали вид особен вид сладкиши (несъмнено заимствани от арабите) — пластове тънко тесто, пълнени с мед, сирене и ядки. Предназначени да доставят наслада, тези многопластови сладкиши били наричани placenda est; оттук и placenta — дума, която обикновено не асоциираме с кейковете; всъщност се има предвид формата. Страшно много обичали пържените в тесто ябълки. Рией Танахил прави весела аналогия на римляните и тяхната склонност да дъвчат из града (не някаква особено изискана храна): „При своето описание на древни и модерни, местни и чуждестранни хлябове Атеней ни засипва с безкраен списък имена, които несъмнено са шотландските кифли, кроасаните, франзелите и гевреците на античния свят.“

Сватбеният кейк е гръцко изобретение. В Рим той се давал на младоженците при confarreatio (старомодна форма на сключване на брак), които го поднасяли на Юпитер Капитолийски в присъствието на върховния жрец и енорийския свещеник flamen dialis, който наглеждал огъня, на който бил изгарян кейкът. Това приношение означавало, че жената се поставя под опеката на мъжа и е свидетелство, че бракът е законен. Тиберий се отървал от обичая да се горят кейкове, но през осемнадесети век сватбеният кейк се върнал триумфално под формата на колосална торта, която не се изгаряла, а се споделяла с приятели.

След като установихме, че са били нужни векове за откриването, подреждането и установяването на достойнствата на основните храни и за развиване на вкусовете и обичаите, нека видим кой какво и защо е похапвал.

Август бил умерен и мразел големите гощавки, също като Марциал:

Епиграма 78

„Тонарие, ако идеята за оскъдна вечеря

Те отегчава, яж с мен — и още отслабни.

Ако обичаш апетитните предястия, от Кападокия,

Ще ти предложа аз марули прости,

Пикантен лук и риба тон,

Наместена между нарязани яйца.

После иде ред на гювече — внимавай,

пръстите да не опариш! –

Броколи, откъснати току-що от хладната градина,

Бял боб с розов бекон

И наденичка точно по средата

На пудинг от бяло брашно.

За десерт ще предложа стафиди (мои),

Круши (от Сирия) и кестени горещи

(отгледани в Неапол, града на мъдрите),

Изпечени на бавен огън.

А виното ако опиташ, ще ти се понрави.

Когато този пир страхотен свърши,

Ако Бакх събуди отново апетита,

Ще се подкрепиш с прясно откъснати маслини пиценски,

Лупина топла, грах горещ…“