Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 113

Римляните никога не са били добри моряци и затова използвали познанията, търговските умения и моряшките способности на финикийците, за да увеличат придобивките си. Финикийците плавали до Китай, Малайзия, Индонезия, Индия и Шри Ланка и се връщали със скъпоценни метали и подправки — най-вече пипер, индийско орехче, джинджифил, кардамон и канела (cassia). Римляните се докоснали до екзотични птици, като фазани и фламинго; плодове като праскови, череши, кайсии и най-вероятно гуава, манго и дюли, тъй като много римски ястия като че ли показват склонност към „сладко и кисело“; познавали също и аспержите, тъй като Плиний пише, че аспержите от Равена тежали една трета от фунта, но да не забравяме, че римският фунт е около тринадесет унции (369 грама).

Римският свят се разраствал, а с него се увеличавал и броят на робите, пленниците и скитниците, които пристигали в самия град. Властите били принудени да ги държат сити и покорни. Така наречената annona или дажба от жито, а по-късно хляб, била факт от живота и политическа тема, обсебила Рим от около 200 г. пр. Хр. до четвърти век. Рим бил тормозен от сериозен глад и недостиг до 6 в. пр. Хр.; през 123 г. пр. Хр. Гай Гракх, според когото животът в града бил зашеметяващо скъп, позволил на гражданите да купуват жито от държавните хранилища на силно занижена цена; към 71 г. пр. Хр. безплатно жито се раздавало на 40 000 граждани от мъжки пол. През следващите десетилетия броят на получаващите дажби се увеличил до такава степен, че Юлий Цезар смятал за постижение, че успял да намали броя им до някакви си 150 000. Август позволил отново да се увеличат, до 320 000 — малко по-малко от една трета от предполагаемия общ брой на населението на града. В един момент храната била толкова дефицитна, че екстравагантността трябвало да се усмири и така се появил Законът на Фаний. Според това на вид невъзможно постановление било престъпно каненето на повече от трима гости на угощение, без да се броят членовете на домакинството; изключения се допускали в пазарните дни, когато се позволявали петима гости. В месеца имало по три пазарни дни. Според същия закон било незаконно харченето на повече от две драхми и половина за продукти и сервирането на повече от една неугоена кокошка на гозба (забраната се заобикаляла с кастрирането на птиците).

Разбира се, политиката играела огромна роля в системата на дажбите. Вземете съвременната военна система. През трети век Септимий Север станал популярен в очите на плебса и на хората от родната му Лептис Магна в Северна Африка, които страдали от ужасен упадък в търговията, като изкупил целия зехтин на северноафриканците и го раздал безплатно в Рим. Няколко години по-късно пък постановил, че вместо жито ще се раздава готов хляб. По-малко неприятности, по-малко опасности от пожари, по-малко загуби, по-малко стомашни разстройства? Аврелиан увеличил дневната дажба до фунт и половина и добавил към списъка с безплатни придобивки свинска мас; естествено, за да се отърве и от езерата вино, плащани като натурален данък от производителите, включил и него… Когато постановил, че всичко това следва да се очаква винаги от получаващите дажби, един ужасен служител възкликнал: „Преди да се усетим, ще почнем да им даваме печени пилета и гъски!“ Но към края на съществуването на империята парите намалели и безплатното раздаване секнало. Много основни хранителни запаси останали достъпни, но на безбожни цени.