Читать «Скандална история на Римските императори» онлайн - страница 109

Август възстановил осемдесет и два храма в Рим, но никога не налагал който и да било римски култ, дори този към прачичо си Юлий Цезар, на провинциите или на победените си врагове. Търговията, понякога под формата на политически авантюристи, следвала легионите; мисионери обаче нямало. В древния свят не съществували религиозни войни; геноцидът (или „етническото прочистване“) бил непознат; контролираните кланета се случвали in extremis (например по политически или военни причини в Галия при Юлий Цезар), но мотивите никога не били религиозни.

Всъщност успехът на римляните в имперската им политика донякъде се дължи на тяхната толерантност, приемане или дори заемане на боговете на техните врагове. В Рим били издигнати светилища на финикийски божества след унищожаването на Картаген; култът към Изида бил заклеймяван от време на време, забранен от суровия Тиберий, възстановен от екзотичния Калигула и гледан с не много добро око, когато според пропагандата на Август Марк Антоний бил добро римско момче, съблазнено от хитрините на египетската царица Клеопатра. Но нима много по-късно един друг Антоний, възлюбеният на Адриан, не се хвърлил в Нил и не се жертвал на богинята, за да закриля тя императора? Култът към Изида бил донесен от римските войници при източните им кампании. Доказателство за съществуването на една религия на богатите (по същество тя била вярата в божествената сила на Рим) и много религии за простолюдието и армията е историята на консула Емилий Павел, който трябвало да захвърли тогата си и сам да разруши с брадва светилище на Изида, тъй като не се намерил нито един работник, готов да извърши подобно нещо.

Митра пък се намирал в центъра на друг съблазнителен култ, чиито жреци били любители на специалните ефекти и създали наръчник, описващ мистериозната сила на течащата вода в подземни тунели с хитроумни приспособления, отварящи се и затварящи се прегради. Друга местна разновидност на някои култове включвала умилостивяването на бога с бичуване на голи момчета върху олтара (както става ясно, червената следа от бич е била запазена марка на Рим).

Римският елит бил привлечен от две атински философски системи от 4 в. пр. Хр., които били тъй всеобхватни, че можели да бъдат и религия. Стоиците, които заимствали името си от стоата — изрисуваният коридор с колонада на агората в Атина, били вдъхновени от Зенон от Кипър, който разисквал проблеми от всеки аспект на човешката мисъл — от физиката до епистемологията (теорията на познанието). Тяхната склонност към абстрактни дискусии била препалено надута за римския вкус, който не успял да възприеме също и влиятелния Платон и смятал гръцкия начин на мислене за неподходящ за младите; стоицизмът обаче, модифициран от големеца Сенека, наставникът на Нерон и един от най-големите богаташи на Рим, и от роба Епиктет, чийто девиз бил „Търпи и се въздържай“, успял да намери почва в Рим, тъй като сякаш отговарял на несигурността и опасностите на времето. Посланието на стоиците било мрачно. Хората са слаби и жалки пред лицето на злото, бедствията са божествен инструмент и трябва да се посрещат с достойнство и размишления за смъртта (може би и от собствената ръка), самодисциплина и уважението към достойнството на индивида. В това отношение Сенека поне практикувал това, което проповядвал (в другите неща бил доста далеч от морала), като публично заклеймявал робството и се самоубил по един наистина класически начин.